— Че какво? За мен е много убедително и вълнуващо. А на бас, че медиите ще го раздухват дни наред… Известен хирург и приятелят му стратег се влюбват в една и съща жена. Двама неразделни приятели от детинство се намразват заради една дяволита жена. Хирургът измисля план как да не отстъпи любимата на приятеля си. И наема убиец да му пререже гърлото.
— Знаете, че говорите глупости, нали?
— Изобщо не са глупости, докторе. Имам доказателства.
— Какви доказателства?
— Че сте говорили с убиеца на приятеля си.
Сарп зяпна.
— Не звъняхте ли на наетия убиец след престъплението, още до трупа на приятеля ви?
Обхвана го паника. Значи полицаят беше установил, че е звънял на телефона на Корай. Ето как моментна ярост можеше да струва твърде скъпо. Обаждането до прибралия телефона на Корай убиец можеше да се превърне в улика за обвинението. Убедителна при това.
— Това е лъжа.
— Лъжа ли, докторе? Не ме разсмивайте. Не потърсихте ли липсващия телефон на Корай Булут?
— Потърсих го.
— Не предположихте ли у кого е?
Естествено, предположил беше. Точно затова позвъни. За да изкрещи яростта и омразата си в лицето на мръсника. С надеждата, че той ще се стресне и ще допусне грешка. Но сега самият той беше стреснат.
— Предположих — прошепна. Гласът му прозвуча като стенание.
— У кого беше телефонът, докторе? В убиеца, нали? Дали не греша?
— Не грешите — и се изправи. С една ръка още разтриваше гърлото си. — Знаех, че телефонът е в убиеца. То беше ясно. Позвъних и демонстрирах омразата си. Заклевам се, ще те пречукам!, изкрещях. Доволен ли сте? Ще го повторя. Ще спипам тоя мръсник и ще му прережа гърлото. Добре го казахте — като режа, режа както трябва.
Спря да си поеме дъх. Комисарят го наблюдаваше.
— Има още нещо, което не знаете. Да ви го кажа.
— Какво е то?
— Убиецът ми позвъни.
Хаккъ Каплан се престори на изненадан.
— Какво говорите?
— Да! Убиецът ми се обади. За да ме предизвика.
— Така ли? И какво каза? Можете да ми кажете, нали?
— Нищо не каза — просъска Сарп в лицето му. — Чух само дишането му. Дишаше като животно. Същото болно дишане, което чух в къщата. Искаше да ми каже: „И аз съм по петите ти“.
Изведнъж силите го напуснаха. Беше на път да се предаде. Отново се свлече в креслото.
Комисарят го гледа още известно време, после посегна и оправи реверите му.
— Моля за извинение.
— Какво?
— Моля да ме извините, докторе. Май прехвърлих мярката. Трябва да признаете, че имам достатъчно основания да ви подозирам.
— Зная.
— Но усещам, че не сте убиец.
— Само че не го показахте.
— И вие ме предизвикахте. Когато разбрах, че сте звънили на убиеца, си рекох: „Дали не греша?“ Двама добри приятели. Единият е намерен мъртъв. Приятелят, съобщил за убийството, е заварен до трупа. Има и жена. А вие скрихте от нас, че жената е била на местопрестъплението.
Сарп замълча.
— Двама мъже, една жена… Подходяща тройка за престъп-лението. Труп. Съобщил за убийството приятел и жена. Ситуация за криминален роман. Не е ли така?
Пак не отговори. Само леко кимна.
— Отгоре на всичко известилият за убийството, който скрива от полицията присъствието на жената на местопрестъплението, звъни на телефона, за който предполага, че е взет от убиеца. На мое място не бихте ли се усъмнили, че това е престъпление от страст и е замесен наемен убиец? Да, приемам, че е наивно, но не можете да си представите с колко наивни убийства се сблъскваме. Длъжен съм да се уверя.
— И уверихте ли се?
Комисарят се усмихна.
— Убеден съм, че не сте ми казали всичко.
— Не — възрази Сарп, стараейки се да прозвучи убедително. — Разказах всичко, което знам.
— И това ще впиша в списъка с лъжите, докторе. Не ми казвате истината по някаква неизвестна за мен причина.
— Не е вярно.
— Според вас защо е убит Корай Булут?
Комисарят изстреля въпроса като куршум.
— Не знам. Повярвайте ми. Ако знаех…
— А аз знам — въздъхна Хаккъ Каплан, натъртвайки думите. — Знам и мотива за убийството, и защо криете от мен.
— Така ли? Бихте ли ми казали?
— Нали ми обяснихте, че приятелят ви нямал много жени и момичета?
— Не съм казвал такова нещо. Тъкмо обратното.
— Да бе, да. И това е в списъка с лъжите. Женкар бил. За мен Корай е жертва на непристойна връзка.
Сарп зина.
— В никакъв случай!
— Чуйте сега — прекъсна го комисарят. — Знаели сте тайната на живота му. Вероятно затова сте се карали. Може би по същата причина не сте се виждали цяла година. Масоните не харесват такива неща, нали? Тоест, ако най-близкият ти приятел е такъв…