— Такива вещи се изпращали с протокол в прокуратурата. Само тя можела да ги получи. Ако ставало дума за дело — в този случай гражданско — вещите на убития се смятали за улики и оставали за досието в Съдебна медицина. И тъй като случаят няма да се закрива, ако извършителят остане неизвестен, прокурорът можел и да не ги предаде на роднините. Утре можем да получим точна информация. По това време не можели повече да ни помогнат.
— Мръсник — скочи Сарп от мястото си.
Дори отнесената кой знае къде в спомените си Суна се изненада от гневния крясък на Сарп. Мърморейки, проследи излизането му от кухнята и затичалата се подире му Филиз.
Сарп излезе в коридора и от яд ритна стената. А може би са ги намерили, каза си. Ако ги бяха открили, тайната вече беше в ръцете на полицията. Запита се: Какво би искал Корай? Дали онова, което мислеше за скрито, каквото и да е било то, да бъде намерено от Сарп или от полицията? Естествено, би искал аз да го открия. И може би щеше да ми каже. Но палачът на Тувалкаин не му даде възможност.
Внезапно си даде сметка, че приема съществуването на Тувалкаин. Това добре ли беше или не? Не показваше ли, че вече е повярвал на разказаното от Корай? Разбира се, че беше повярвал. Това означаваше. Човечеството беше в опасност и това беше завещанието на Корай към него.
— Какво става пак, Сарп?
Сарп дръпна момичето под стълбището за горния етаж. Опитвайки се да не бъде чут от изпълнилите къщата полицаи, каза:
— Трябва да получим вещите на Корай, Филиз. Особено очилата. Да ги намерим, преди полицията да е преровила всичко.
— Очилата ли? Нещо не разбирам.
Хвана момичето за рамото и го погледна в очите.
— Може и да греша — каза тихо, — но в тези очила има нещо.
— Какво има?
Вдигна рамене.
— Не знам. Но мисля, че е така. По-скоро се моля да е така. Някакъв знак, някакво съобщение… Де да знам, трябва да има нещо такова.
— И какво ще правим? Как ще вземеш очилата от прокурора? Нали чу, че завинаги можели да останат там?
Сарп я погледна в очите.
— Не аз, Филиз — каза. — Ти ще ги вземеш.
София
„Ще убият премиера ви!“
Думите на британския министър дълго отекваха в ума му. След като преодоля първоначалния шок, Волкан Демиркан успя да попита:
— Кой?
Оливър Винсънт Калвин вдигна рамене:
— И знаем, и не.
Волкан се изсмя нервно.
— Да не ми казвате, че сте организирали целия този маскарад, за да предупредите за нападение, което я знаете, я не знаете от кого ще бъде извършено? Уважаеми господин министър, нека вече приключим с тази комедия.
— Комедия ли?
За пръв път гласът на Калвин прозвуча като нож:
— Май не ме разбрахте. Казвам, че премиерът ви ще бъде убит.
— А пък аз ви питам от кого.
— Наистина не знаем. Бъдете сигурен, че ако знаехме, нямаше толкова да се престараваме в това, което наричате комедия — министърът млъкна. Сега в погледа му се четеше гняв. — Естествено, знаем някои неща. Откъслечни. Не можем да направим връзката. Или онова, което си мислим, че знаем, не ни води към нищо и към никого. Поне засега. Всичко е в сянка.
— И като сме в това кълбо, поне кажете какво знаете.
— Първо — каза британският министър, ставайки замислено от мястото си, — както и вие помислихте в началото, зад това не стои държава или нечие разузнаване.
— А какво?
— Сила, наричаща себе си Зизон. Могъща сила, превишаваща държавите и действаща извън тях. Влиятелна като държава. Затова преди малко я нарекох Тайната държава.
— Зизон ли?
— Това е едно от употребяваните имена. Има и други. Все още не знаем истинското название на тази сила, нито структурата и целта ѝ.
— Друго?
— Премиерът ви е една от мишените ѝ. Поне така мислим. Имаме някои разузнавателни данни. Премиерът ви стои пред целта на тайната държава и е пречка, която трябва да се премахне.
— И каква е същинската ѝ цел?
— По този въпрос не разполагаме с нищо друго, освен с няколко несвързани приказки.
— След толкова много загадки съм готов да чуя и тези, господин министър. Бихте ли ми разказали по-ясно всичко отначало? Искам да кажа онова, което знаете.
Министърът започна да обикаля из металното кълбо със загрижено изражение.
— През последните две години се случват необясними неща. Нападения, които на пръв поглед нямат връзка помежду си.
— Като например?
— Например атентатът срещу американския сенатор демократ Едуард Карлайл. Сигурно сте чули.
— Противникът на Израел. Ако не се лъжа, беше намерен в асансьора с прерязано гърло.