— Всичко това е луд…
— Така изглежда. Сянката разказала на убития, че камъкът с тайната на Тувалкаин е намерен, че „Съветът на Седемте посветени“ се е захванал за работа и той трябва да е готов за длъжността си. После добавила Ако тайната премине в ръцете на профан, Храмът ще бъде застрашен. Мечът на Тувалкаин…
— Тувалкаин ли?
— Да, сянката казала точно така: „Тувалкаин ще препаше меча, ще надуе тръбата и ще призове зидарите на работа. В момента има опасност! Тайната е в ръцете на профан“, прошепнала.
— Профан ли? Това пък какво означава?
— Така масоните наричат останалите. Смятах, че знаете.
Британецът помълча и продължи отново:
— Когато източникът, когото Сянката произвела във Велик Княз на Свещената тайна, попитал кой е този профан, започнало холографско видео. Убитият познавал показаното лице, но от вълнение не успял веднага да си спомни. След кратката прожекция сянката казала: „Не се страхувай, Велики Княже на Свещената тайна. Съветът на Седемте посветени започна работа. Тувалкаин препаса меча.“ Източникът споделил с агента, че извикал: „Кой си ти?“, и получил отговор „Тувалкаин“.
— Какво?
— Добре чухте, приятелю.
— Несъщият брат на Ной, значи?
Министърът отново не обърна внимание на зле прикритата подигравка в тона на Волкан Демиркан…
— Както източникът казал на агента, след това скърцащият глас изревал: „Върви си и чакай! Виж как Тувалкаин ще отреже протегнатата към Осмата тайна ръка!“ Не пропуснал да го заплаши, че ако го предаде, ще убие дъщерите му.
Волкан се чудеше какво да каже и как да постъпи. Нима негово превъзходителство външният министър беше дошъл тук да му разказва приказки? Заради някакви лудешки брътвежи ли се разиграваше целият този маскарад? С отвличането и с тази толкова секретна среща? Възможно ли беше това? Да не би пък онова, което му се струваше несвързан брътвеж, да водеше към ужасяващ заговор?
— Сега стигам до онова, което всъщност ви интересува — откъсна го от разсъжденията му гласът на Калвин. — Макар и в първия момент източникът да не се е сетил кого му е показала сянката, нарекла се Тувалкаин, след врьщането си в хотела видял жертвата по телевизията и го познал. Възрастният мъж, който му бил показан в отговор на въпроса: „Кой е профанът, взел тайната?“ И кой, мислите, е бил?
Волкан изведнъж усети как всичките му нерви се опъват.
— Само не ми… — започна, но не успя да завърши.
— Да — с жест го прекъсна Оливър Винсънт Калвин, — премиерът ви Еге Тунабою…
Изчака да види ефекта от думите си.
— Тувалкаин ще убие министър-председателя ви. Не се съмнявайте в това. Досега е изпълнил всичките си закани.
При последните думи на министъра Волкан вече беше станал на крака.
— Онзи англичанин — каза тихо — е убит след като признал всичко, нали?
— Да. Непосредствено след излизането му от ресторанта, където са се срещнали с агента ни. Единственият ни шанс беше изпратеният от агента незабавно доклад. След раздялата си с източника той отишъл в централата на МИ6. Изпратил шифрованото съобщение директно на шефа. Не е нужно да пояснявам, че това не се случва често освен в изключителни случаи и че могат да се възползват единствено агенти със специални правомощия. Агентът е бил убит на излизане от Централата. И двамата са били заклани. Какво беше казала сянката?
Министърът замълча, сякаш търсеше отговор на въпроса. Повтори израза с особен тембър: „Тувалкаин препаса меча.“
— Какво стана със съпругата и дъщерите на убития британец?
— Живи са. Беше им назначена охрана, както е настоял в рапорта си убитият агент.
— Още един въпрос, господин министър. Все още не проумявам тази комедия. Защо могъщото британско правителство не съобщи това директно или чрез служителите си на премиера ни, а… такъв… Използва толкова глупав начин?
Калвин го изгледа с леден поглед:
— Не съм упълномощен да ви кажа това сега, господин посланик — и замълча. — Но трябва да ви съобщя още нещо.
— Слушам ви.
— Агент на МИ6 никога не би докладвал директно на шефа информация, в която не е убеден. Никога. Щом го казва агент на МИ6, значи Тувалкаин наистина е препасал меча.
Истанбул
Когато Сарп Кая влезе в улица „Нур-у Зия“, отдавна беше минало два часът. Всъщност планираше да дойде по-рано, но докаралият БМВ-то пред дома му полицай се беше заинатил: „Където и да ходите, идвам и аз!“. Не беше никак лесно да преметне полицая, когато остави колата в подземния паркинг на Рибния пазар. И не беше сигурен, че го е надхитрил. Може да се беше скрил някъде и в този момент да докладваше на комисаря по радиостанцията: „Заподозреният влезе в улицата на масоните, шефе“.