В библиотеката нямаше друг освен Шуле. Сарп затвори вратата след себе си и тръгна наляво към бюрото ѝ. Тя се стресна от стъпките в тихото помещение. Вдигна очи от вестника пред себе си и като видя Сарп Кая, тревогата в изражението ѝ изчезна.
— Заповядайте, господине. Как да ви бъда полезна?
До този момент Сарп не беше мислил какво ще прави в библиотеката. Най-много да питаше за книга за херметизма. И за да печели време докато измисли отговора, попита възможно най-любезно:
— Как сте, госпожо? Да не ви безпокоя?
— Моля ви, хубава работа. Масоните не се интересуват много от библиотеката. Особено по това време. Ето защо се изненадвам, като чуя стъпки — изведнъж ѝ се стори, че е прекалила, и допълни, за да замаже грешката си: — Защото са много заети. Вероятно нямат достатъчно време за четене. Заповядайте, какво търсите?
Сарп си нахлузи най-чаровното и топло според него изражение и се наведе към жената. Каза първото, което му хрумна:
— Ритуала за трийсет и второ ниво.
Както и очакваше, жената се изненада. Ококори очи и прошепна:
— Не ви разбрах, господине.
— Майтап, майтап — веднага се ухили Сарп. — Знам, че не мога да получа ритуалите за по-висока от моята степен. Тъпа шега.
— О — усмихна се жената и сложи ръка на гърдите си. Появилото се за миг тревожно изражение изчезна. — Всъщност и да искам, не мога да ви помогна.
— Защо?
— Ритуалите за всяко ниво стоят при съответния Почитаем. Не в библиотеката. Поне откакто аз работя тук е така.
Сарп реши да бъде още по-чаровен. Опря лакът в дебелите томове на бюрото на жената и зае театрална поза:
— Много глупаво — рече. — В нашата библиотека ги няма, но в интернет са на рояци.
Ушите на Шуле внезапно пламнаха като подпалени. Това значеше ли, че желае мъжа? Опита се да си спомни откога не бяха пламвали ушните ѝ раковини. Не можа. Май от много отдавна, изхленчи наум.
— Прав сте. Аз не се ровя често. Но много почитаеми се оплакват от същото. От интернет — усети как жадно го гледа и се овладя. — Както и да е. Искате ли някаква конкретна книга?
По зачервените бузи и погледа на жената Сарп Кая разбра, че е постигнал желания ефект.
— Всъщност — каза — напоследък се интересувам от херметизъм.
— По тази тема можете да прочетете много в списанието на ложата, „Архитект Синан“. Всъщност сега трудно се намират старите броеве, но мисля, че ще мога да ви помогна.
— Ще ви бъда много благодарен. Но аз търся нещо по-обобщено. Ровенето из списания иска повече време..
— Така е.
Жената стана, тръгна бавно пред Сарп и се запъти към картотеката.
— Ами — промърмори той, — това ще ви затрудни. Аз искам да посетя и Почитаемия Селим Санер. На връщане ще се отбия за книгата, за да не ви преча сега.
— Моля, разбира се. През това време ще потърся нещо за вас.
Сарп благодари и излезе. Посещението в библиотеката беше безрезултатно. Само беше впечатлил Шуле и беше научил, че инструкциите с ритуалите не стоят в библиотеката и по-точно, не се дават на недостигналите съответното ниво.
Качи се на последния етаж.
— Извинете — каза на идващото насреща му с няколко папки в ръце момиче, — искам да посетя Почитаемия ни Велик секретар. Дали може да ми отдели няколко минути?
Жената го погледна с крайчеца на окото, продължавайки да върви:
— Не зная. По какъв въпрос?
— Нищо специално — тросна се Сарп. — Идвах в библиотеката. Като научих, че майстор Селим Санер е тук, реших да се отбия да го поздравя. Това е.
Сега жената спря. Изгледа го накриво под очилата.
— За кого да предам?
— Майстор Сарп Кая.
Беше натъртил на званието си. Но това не направи никакво впечатление на жената, работеща при масони на високи нива. И след като се движеше между двайсет и пето, трийсето и трийсет и второ ниво, какво да се впечатлява от трето?
— Изчакайте. Ще попитам — и продължи по пътя си.
Почука на една врата и отвори. Влизайки, се обърна и отново погледна Сарп. Той си помисли, че не ѝ е симпатичен. Може и да не му каже, че искам да го видя. Да излезе след малко и да каже: Извинете, много е зает, елате друг път, майстор Сарп, или нещо подобно…
Когато жената излезе от стаята, той се отърси от мислите си. Секретарката се насочи към него.
— Очакват ви. Но не се бавете много. Тъкмо си тръгва.
Той се отправи към вратата, без да отговори. Почука тихо и влезе.
Мъжът беше изненадващо жизнен за възрастта си.
Това беше първата мисъл на Сарп, като видя Селим Санер.
Високопочитаемият Велик секретар наближаваше седемдесетте, но движенията и погледът му не отговаряха на годините. Посивяващите от възрастта сини очи оглеждаха събеседника много енергично. По едно време се почувства като на рентген. Стори му се, че мъжът претегля ума му, чете мислите и отгатва намеренията му.