Изведнъж се сепна като убоден с игла в гърба. В ума му изплуваха последните думи на Великия секретар. „Намерете си някой разказвач на приказки.“
Отхвърли гнетящите го тревоги. Съзнанието му се проясни. Тихичко си каза: „Боже мили! Естествено! Трябва ми разказвач на приказки.“
Ясно беше, че в ложата нямаше да научи тайните на ритуалите и легендите. Но можеше да намери някой историк и да го пита за всичко, което му хрумнеше. Само да не е масон, разбира се. Не знаеше дали професор Емин Левент е масон, или не.
Реши да опита. След като беше започнал, трябваше да продължи. Не вкарвай напразно човека в беда, рече си. Ако полицията научи адреса му, професорът щеше да отговаря на куп въпроси.
Нямаше време за планове. Все едно как щяха да се развият събитията, трябваше да се отърве от опашката си.
Веднага зави обратно. Тръгна към сергията, пред която стоеше натоварения с преследването му полицай. Докато минаваше покрай него, се ухили и му намигна. Подмина лавката и премина от другата страна на трамвайната линия. Опита се през рамо да наблюдава действията на полицая. И той беше тръгнал, но от срещуположната страна на релсите.
Сарп спокойно се отправи към Галатасарай. Устройваше го това, че полицаят вървеше по отсрещния тротоар. Спря пред музикален магазин, обърнал кой знае колко ватовите си колони към булевард „Истиклял“. Comandante Сhe Guavera трещеше с все сили.
Едно време това беше любимата им песен с Корай. Слушаха я тайно и криеха снимките на Че из гънките на портфейлите си.
Спомни си как един ден Корай ядосано беше казал:
— На тази страна ѝ трябва един Че.
— И защо?
— Трябва ни един Команданте да разпалва революционния огън в сърцата ни, приятелю.
— За да го обесим ли?
— Какво?
— За да бъде обесен ли, питам. Не обесихме ли Дениз Гезмиш, Юсуф, Хюсеин? Не разстреляхме ли Синан и Махир, а?
Помисли си колко много му липсва Корай още отсега. Носът го засмъдя. „Не е време за спомени, храбрецо“, промър-мори.
Изведнъж се озова в пълен с хора безистен. Ускори крачка. Тичешком слезе по стълбите на долния етаж. Свърна вдясно към задния изход. Полицаят сигурно се беше уплашил и също беше влязъл в безистена. Щом излезе на улицата, зави вляво. Хлътна в първата от поредицата кръчми. Тръгна направо към тоалетната. Влезе и затвори вратата.
Изчака десет минути. За щастие никой не похлопа по вратата. Ослуша се в гласовете отвън. Не чу нищо друго освен крясъците за приканване на проходящите по улицата туристи. Леко открехна вратата, мислейки си: Сигурно ще се сблъскам с полицая. Нямаше го. Бързо прекоси заведението и изскочи на улицата. Тръгна, опитвайки се да не привлича внимание, без да се оглежда за цивилния полицай. Първо наляво, после надясно и пак наляво. Свиваше по всички тесни улички на Бейоглу, наподобяващи лабиринт.
Накрая спря на един ъгъл. Докато чакаше сърцето му да се успокои, се огледа във всички посоки. Не видя полицая. Може би беше изгубил следите му.
Влезе в някакво кафене и се отправи към касата. Каза, че батерията на мобилния му е паднала и попита дали може да проведе кратък градски разговор.
Потърси и извади от портфейла си визитката на Емин Левент. Пъпчивото момче на касата неохотно му разреши, пре-дупреждавайки го да е кратък, и той избра номера.
— Да?
— Извинете за безпокойството, учителю, аз съм Сарп Кая. Помните ли ме?
— Да не сте си сменили телефона? На дисплея не излиза името ви. Но аз го помня. Развали се май тая проклетия.
— Батерията ми падна и звъня отвън.
Усети успокояването в отсрещния глас.
— Какво правите, откакто не сме се виждали? Май нещо не сте в настроение, а? Вчера срещнах името ви в един вестник. Имало убийство и вие сте били там.
— Приятелят ми. Позвъни ми. Отидох веднага, но беше късно. Разбирате ли? — и добави, прекъсвайки започналия с „Ъхъ… ъхъ… да“ Емин Левент: — Незабавно трябва да говоря с вас.
— Във връзка със случая ли?
— Ами… — отговори Сарп Кая, долепяйки се до стената, за да не може да го чуе любопитното пъпчиво момче — например с Храма на Соломон…
— Бих желал веднага да те поканя, но тази вечер имам среща с една красавица, докторе. Ще пием вино на Босфора. Нали схващаш? След определена възраст шансовете да забиеш красива жена не са големи…
Настъпи тягостно мълчание.
— Не се обиждай, моля те — продължи Емин Левент с бащински тон. — Виж какво, знам някои неща по въпроса, но по-добре потърси учителя Феридун. Феридун Озан. Египтолога. Световна величина в историята на религиите. Доста остаря наистина, но няма по-добър от него в областта на древните загадки. Сега ще му се обадя. Ти му звънни след петнайсетина минути и искай среща.