Истанбул
Хаккъ Каплан беше нервен. Когато се нервираше, трябваше или да запали цигара, или да намери някого, на когото да се накрещи.
Сякаш не стигаше бомбеният атентат на Сапанджа, ами и убийство му се беше струпало на главата. Всъщност с покушението срещу Самуел Коен се занимаваше отделът по тероризъм, но мобилизираха цялата полиция. Вдигнаха я на крак, защото жертвата беше не само индустриален магнат, но и евреин. Вътрешният министър лично беше разпоредил всички звена да помагат на отдела за тероризъм. Всеки обвиняваше полицията.
След като не можеше да запали цигара, трябваше да приложи другия метод за справяне с положението: да намери кого да нахока.
Вдигна телефонната слушалка. Набра четири цифри.
— Шереф, Назъм там ли е?
Тонът му беше достатъчно остър. А полученият отговор смръщи и лицето му.
— Как така го няма? Може ли да напусне бюрото си по време на техническо проследяване? Цигара ли, какво не знам… До пет минути да е кабинета ми с днешните резултати от прослушването. Разбра ли? Или пак да ти обяснявам?
Трясна слушалката.
Много добре знаеше, че причината за нервността му не е никотиновият глад. Но по никакъв начин не можеше да установи какво е. Умът му беше в случая Корай Булут. Усещаше нещо гнило. Имаше нещо странно в този случай. Какъв беше мотивът на убийството? Класическият триъгълник ли? Сиреч любов, ревност и пари. Отначало това беше помислил. Но с течение на времето отхвърляше тази версия.
Първият доклад от аутопсията ясно изтъкваше, че гърлото на жертвата е прерязано професионално. Убиецът си познаваше занаята. Гърлото беше прерязано отведнъж, с едно движение отляво надясно. Каквото и да беше оръжието, то беше остро като скалпел.
Това винаги го насочваше към Сарп Кая. Рязането и скалпелите бяха негова специалност. Кой по-добре от хирурга би могъл да знае къде и как да среже?
Дихателната тръба и хранопроводът на жертвата бяха прерязани с един замах. На гръкляна имаше само един разрез. Каквото и да беше оръжието, беше прерязало и поддържащия черепа гръбначен стълб.
Дори на пръв поглед да се набиваше вероятността за престъпление от страст към една жена, обичана и от двамата, той не откриваше в Сарп Кая типа убиец, както много му се искаше по едно време. Да, мъжът беше самовлюбен, умен и хладнокръвен, но изглеждаше твърде чувствителен за убиец.
Друга причина да изостави хипотезата за Сарп като убиец беше онази проклета врата. Задната. Ако трябваше да убива приятеля си от любов, ревност или каквото и да било, защо да влиза през задната врата? Щеше да позвъни, дори да дойде в апартамента заедно с него и докато си приказват, да му види сметката.
Ами ако е отворил задната врата след убийството? Не беше ли възможно? За заблуждение на полицията? Комисарят беше обмислил всички тези версии преди да види телефонните разпечатки. Версията за наемен убиец също беше отпаднала поради позвъняването на Сарп от местопрестъплението. Кой поръчител щеше да звъни на наетия от него убиец от трупа на жертвата?
Беше изискал и гласовите записи с прокурорско нареждане от мобилния оператор. Сарп ясно казваше по телефона на убиеца, че ще го очисти. И всъщност само това би могъл да му каже, надвесен над трупа на приятеля си.
Не можеше окончателно да го изтрие от списъка на заподозрените, но увереността, че Сарп е невинен, надделяваше все повече. Хаккъ Каплан мразеше това усещане. Полицейските учебници не допускаха симпатии към заподозрян. Нямаше нито невинни хора, нито невъзможни престъпления. Сарп преспокойно можеше да е такъв. Но Хаккъ Каплан усещаше затихването на това чувство. И ако вторият съмнителен е секретарката, беше единствено престъпление от страст.
Хаккъ Каплан се засмя вътрешно. Момичето няма друга вина освен любовта си към доктора, помисли си. Не го е оставила сам и се е озовала на местопрестъплението.
И в списъка на заподозрените нямаше трети.
Убиецът беше неизвестен.
Мотивът на убийството не се знаеше.
Оръжието на убийството липсваше.
Нула до нулата, нищо налице.
А Хаккъ Каплан беше наредил подслушване на телефоните на Сарп и Филиз. Може би нещо щеше да излезе при разговорите им. Кой знае? След като онзи беше обърнал с краката нагоре дома на Корай, този на доктора и кабинета му, явно не беше открил търсеното.