Вероятно убиецът мислеше, че онова, което търси, е у доктора, любимата му или в Суна, сестрата на Корай. Непременно вярваше, че някой от тримата го е скрил. В такъв случай щеше да се върне.
А той това и чакаше. Рано или късно убиецът щеше да се върне. Заради тримата на мушката му. И тогава щеше да се сблъска с Хаккъ.
На вратата се почука.
— Влез!
Целият гняв се изсипа в гласа му.
Вратата се открехна и се подаде главата на полицай.
— Шефе?
— Казах влез, бе, човек. Какво стърчиш там?
Полицаят плахо влезе и застана пред бюрото.
— Изпуши ли си цигарата? — внимателно се вгледа в него. За момент напрежението на служителя му сякаш изчезна. — Да не си я хвърлил заради мен?
Полицаят съвсем се успокои, мислейки, че всичко е наред.
— Не съм, комисар.
— Но аз ще те изхвърля, Назъм — избоботи Хаккъ Каплан. Гласът му изтрещя в коридора.
— Полицай Назъм Айдоган. Отговори ми. Напуска ли се службата по време на техническо проследяване?
— Не — измънка полицаят с наведена глава.
— А ти защо я напусна? Заповедите ли не зачиташ или мен?
Почервенелият полицай се опита да промърмори нещо.
— Какво казваш, Назъм, не чувам.
— Извинявайте, комисар. Няма да се повтори.
— Прекрасно. Като те уволня, ще впиша в досието ти: „Извини се. Каза, че няма да се повтори“.
— Комисар…
— Млък! Казах да дойдеш с дешифровките от днес. Шереф не ти ли предаде?
— Предаде ми.
— Аз ли съм сляп, Назъм? Или ги забута някъде?
Назъм Айдоган се сви, сгърчи се и накрая си пое дълбоко дъх.
— Няма записи, господине.
— Какво?
— Днес не са разговаряли.
Хаккъ Каплан зина.
— Да не се е повредила техниката?
— Не.
— Значи, нито звук, а?
— Не.
Ето на това Хаккъ Каплан никога не би повярвал. Не можеше двама лудо влюбени да не се потърсят часове наред.
— Сигурен ли си? Виж какво, Назъм — и комисарят блъсна назад стола си. — Ако техниката се е скапала и ти не си разбрал, а заради пушенето не си проследил разговора на двамата заподозрени, веднага погледни картата. Избери си някакво място. Защото, кълна се, ще те изпратя вдън земя. И ще направя всичко възможно да си останеш все там.
— Сигурен съм, комисар.
Вдигна телефона. Изкрещя:
— Шереф! — без да отделя поглед от полицая насреща си. — Я провери работи ли апаратът на тоя глупак Назъм! — и се втренчи в полицая, сякаш искаше да му каже: „Ще видиш ти!“.
— Какво? А… Стига, бе…Никак ли? Зелен сигнал и неразвита макара, а?
Отново трясна слушалката.
— Нямало записи — промърмори. С опакото на ръката направи знак на Назъм Айдоган да си върви.
Нещо ставаше. Сигурен беше. Отново грабна телефона.
— Потърсете агента, който следи Филиз Буран. Къде са те?
— Хикмет сега говори, комисар. Въпросните са се прибрали. Заедно.
— Добре.
Обаче вътрешният му глас възрази, че не е добре. Никак.
Взе радиотелефона.
— 3144?
От слушалката първо се разнесе електронно бръмчене.
— Слушам.
— Къде си?
— Там ли е лицето?
— Изпусна ли лицето?
— Така е.
— Какво прави то толкова време?
Мълчание.
Комисарят повтори повикването.
— 3144?
— Слушам?
— Какво прави то?
Този път мълчанието беше по-кратко.
— В Нишанташъ ли?
— Не питам за 3144. Какво прави лицето?
След металния глас 3144 отговори:
— Във фризьорския салон.
Хаккъ Каплан усети пристъп на паника. Какво правеше при фризьор момичето в такъв ден? Трупът на приятеля им още не беше погребан.
— Колко време прекара там?
— Целия ден.
— Осем часа?
— Точно така.
— 3144, обади се по телефона.
— Слушам.
Опечалена жена да прекара в козметичен салон осем часа… Не беше за вярване.
Вдигна телефона при първото позвъняване.
— Къде беше ти по времето, когато жената беше в салона — изрева на 3144.
Докато слушаше обяснението на подчинения си, по лицето му преминаха цветовете на дъгата.
— Много възпитана дама, шефе. Каза ми: „Имам доста работа. Няма да изляза преди пет. Вие не се морете. Без това много ви ангажираме. Заради нас си нарушихте стереотипа. Дори вкъщи не се прибирате. На ъгъла има сладкарница. Вместо да стоите тук прав с часове, чакайте там. Щом свърша, ще дойда. Ще се приберем заедно.“
— И ти отиде да чакаш там.
— Да, шефе.
— И жената стоя там осем часа.
— Точно така.
Точно така друг път, щеше да каже Каплан, но се въздържа.
— Сигурно от мястото си виждаше салона, а?