— Като труп — отекна смехът на момичето от слушалките на каската. Чу се друг смях. На пилота.
— И особено ако я смесиш с вода. Удря като куршум.
— Точно това ми се случи — каза Волкан. — Цяла нощ лежах като труп.
Сега Гардения казваше с поглед: „Стига толкова“. После произнесе на глас:
— Сигурно са му дали нещо. Едно горчиво кафе и след непробуден сън на сутринта нищо няма да му има.
Волкан не чу всичко. Мислеше си какъв ли цвят са очите ѝ. Сини? Или зелени? Рече си: Каквито и да са — като океана, ту просветляват, ту потъмняват.
— Колко още ще летим? — обърна се той към пилота.
— След седемнайсет минути кацаме.
След допуснатата грешка повече не се осмели да отвори уста. Мълчаха седемнайсет минути. Но при пръв удобен случай щеше да повтори въпроса на капитана с очи като океан.
„Какво ще стане с трупа ми?“
Мълчанието продължи и в колата след кацането на хеликоптера. Само Гардения изписка като глезено момиченце:
— Много съм гладна. Да седнем да хапнем при удобен случай.
Когато след двайсет минути влязоха в центъра на града, шофьорът показа сградата вляво:
— Операта.
— Да спрем някъде тук — кокетно каза Гардения на шофьора. — Не мисля, че ще издържа до хотела. Искам веднага да намерим място да залъжа малко глада си.
Войникът се усмихна в огледалото на вероятно най-красивата жена, която беше виждал през живота си:
— Като свием зад ъгъла, ще видите чудесни рибни ресторанти по крайбрежието.
Приближи до тротоара. Те слязоха. Когато колата потегли, войникът ги погледна в огледалото и на Волкан му се стори да го чува как си казва: „Късметлия. Намерил жена за чудо и приказ…“
Горкият, и представа си нямаше за мълчаливата война помежду им.
— Наистина ли огладняхте?
— Разбира се, че не — отговори Гардения с напълно различен от ласкавия предишен глас. — Искаше ми се час по-скоро да се смесим с тълпата.
— Сега можем ли да говорим?
Капитанът изглеждаше съвсем като зазяпала се по витрините жена. Аз вероятно играя съпруга ѝ, помисли си Волкан.
— Колко знаеш?
— Какво колко?
— За задачата.
— Всичко.
— Колко, капитане?
— Ще ви изпратя. В Истанбул отново ще ви намеря и охранявам.
— Охрана ли? От кого?
— Това е моя работа. Не си спомням да съм ви питала за задачата ви. И вие не ме питайте.
— Не знаеш ли задачата ми?
— Не. И не ме интересува.
Изведнъж Гардения Нериса направи нещо съвсем неочаквано: хвана Волкан подръка и така продължиха по тротоара.
Той се смая. Първата жена, хващаща го подръка след Жале. Неволно се дръпна. Капитанът веднага махна ръката си.
— Извинете.
Погледна я с крайчеца на окото. Явно момичето беше много изненадано от реакцията му.
— Не знам защо реагирах така — измърмори той виновно. — Аз моля за извинение.
Известно време вървяха мълчаливо. Волкан я спря пред едно кафене.
— Знаеш ли сценария?
— Колкото е необходимо.
— Катастрофата?
— О, да — отговори момичето. По устните ѝ плъзна бегла усмивка. После се завърна британският израз.
— В тази катастрофа аз…
— Много тъжно — каза тя кратко.
Волкан забеляза, че сега тя го наблюдава с крайчеца на окото.
— Какво ще стане с трупа ми?
— Какво да стане?
— Лесно може да се установи, че не е моят.
— Колата ви се взриви — прошепна Гардения. — Така че трупът не може да се разпознае.
— Пак може да се усъмнят. По костите или нещо друго могат да разберат, че не съм аз.
— Не допускам — отговори като капитан момичето. — Няма причина да се усъмнят. По трупа ще открият и ДНК проби.
— Какво?
— Да. Вашето ДНК.
Волкан не вярваше, че могат да се справят толкова бързо.
— Къде, как? — попита недоверчиво.
Гардения не сметна за необходимо да прикрие удоволствието си от изненадата на мръщилия ѝ се от самото начало мъж.
— От косата ви — каза подигравателно. — Капе. Трябва да я подхранвате. В колата ви се намериха достатъчно косми за ДНК тест.
Не можа да отговори. Само изгледа накриво момичето. Скришом погледна отражението си във витрината, покрай която минаваха. Права беше. Челото му беше доста оголено. Кой знае как изглежда темето, натъжи се. Ако ще оплешивявам, да оплешивявам, ядоса се на себе си. Да не би да искам да се харесам някому?
— Ние все пак не мислим, че ще сметнат смъртта ви за съмнителна и ще предприемат някакво детайлно проучване. Скърбейки за загубата ви, ще ви погребат веднага.