— Хубава ли е?
— Моля? Кой?
Феридун Озан се направи, че не чува въпроса.
— Ти си луд, докторе.
— Защо?
— Ако не беше луд, щеше ли да ме питаш за хилядолетни легенди, когато вкъщи те чака красива жена? Хайде, върви си. Дори на моите години не бих понесъл хубава жена да ми се сърди.
— Ако сте уморен, веднага си тръгвам. Но стигнахме до най-интересното. Сега не бих заспал.
— Не вярвам да си толкова луд, та да спиш с хубава жена до себе си.
Изведнъж на Сарп му хрумна нещо. През целия ден не бяха разговаряли с момичето. Сигурно комисар Каплан се е усъмнил нещо. Особено ако някой полицай я е видял в прокуратурата. Вероятно беше бесен, че са преметнали опашките си. Веднага трябва да проведа операция по успокояване, помисли си.
— Ами — каза забързано, — може ли да завъртя още един телефон? След това ще продължим.
— Друга жена ли? — весело се усмихна професорът. — Играеш си с огъня. Това е по-опасно от всякакви тайни.
— Ще се обадя на един полицай.
— Полицай ли?
— Който гори от желание да ме закопчае. Днес му извъртяхме кофти номер. Ако ми разрешите, искам да му кажа, че съм с вас. Дори да не му кажа, за нула време ще разбере откъде се обаждам.
Професорът го изгледа внимателно. Погледът му беше искрен. В наше време не се срещаше често искрен поглед. Май се забърквам в нещо опасно, помисли си. Но приключението е за предпочитане пред съня.
Изправи се. Протегна ръце.
— Този полицай — измърмори — дали ще ме закопчае, защото пих вино с теб?
Сарп завъртя глава и разпери ръце.
— Е, какво да се прави. Потърси полицая. Ако те попита за какво сме говорили, на твое място бих отговорил: „За китайската династия Мин. За подземната теракотена армия“. И за да не се стресне от думата армия, бих добавил, че това са статуи.
Полицаят Назъм, който след скастрянето и за миг не беше се отделил от записващата подслушвателна апаратура, нахълта в кабинета на Хаккъ Каплан.
— Комисар! — от вълнение беше забравил да почука.
— Обади се, шефе… той… обади се…
Хаккъ Каплан застина, опитвайки се да възприеме чутото.
— Въпросното лице на въпросното момиче…
— Престани с глупостите. В моя кабинет си, няма нужда от шифър. Никой няма да чуе. И да чуе, не го интересува.
— Докторът се обади на момичето. И двамата по мобилните.
— И?
— Записах ги.
По израза на лицето му Назъм не разбра дали комисарят е доволен или бесен.
— Какво каза?
— Нищо — промърмори Назъм.
— Нищо ли? Обадил се е да каже нищо ли?
— Попитаха се как са.
— И?
— Дайте ми пет минути, шефе, веднага ще донеса дешифровката. Всъщност е кратка.
Хаккъ Каплан стана. Бързо тръгна към Назъм. От страх полицаят се сви в ъгъла.
— Няма нужда от дешифриране. Тръгвай с мен.
На бегом стигнаха до стаята за подслушване.
— Пусни го.
Назъм пренави лентата. Натисна пусковия бутон. От апарата първо се разнесе гласът на Филиз.
— Искаш да ни умориш от безпокойство ли, докторе?
— С един приятел се заприказвахме. Извинявай, не забелязах как мина времето.
Мълчание.
— Добре ли си?
Въпроса зададе Филиз.
— Да. А ти?
— Ох…
— Филиз, добре ли си, или не?
— Не особено.
— Добре, остави. Не се ядосвай.
— Кога ще се прибереш?
— Не зная. Не ме чакайте, лягайте си.
Назъм натисна клавиша.
— Това е всичко.
Хаккъ Каплан потъна в размисъл. Това магаре Сарп Кая искаше да му повярва ли? Че след десет-дванайсет часа се е обадил на момичето да го пита как е? Така ли беше? Този разговор беше кодиран. Със сигурност. Какво беше казал на момичето. „Добре, остави. Не се ядосвай“. Какво искаше да остави момичето? Какво беше станало или не беше станало, та да го остави? То се случи, каквото се случи. Приятелят им лежеше в моргата. Това ли трябваше да остави?
— Странно. Нали? — промърмори.
Въпреки че не беше задал въпроса към Назъм, той се включи:
— Странно е, шефе.
— И то много, при това — каза Хаккъ Каплан. Замисли се. Момичето поне трябваше да каже на доктора, че е говорила с прокурора. А може би Сарп го знаеше. Или че ще говори. Тогава не трябваше ли да попита: „Какво говорихте с прокурора?“ Не беше ли това най-логичното?
Вдигна глава като събудил се от сън. Погледна Назъм, сякаш го виждаше за пръв път.
— Установи ли мястото на обаждането?
Полицаят пребледня като платно.