Сарп започна да се поти. Пулсът и сърдечната му дейност се ускориха. Не се паникьосвай, не се паникьосвай, повтаряше си, но опасността приближаваше, усещаше я.
Това отзад не беше полицейска кола. Май беше малък пикап, купуван вместо джип заради по-ниския данък. Черен, като танк.
Помоли се оня отзад да продължи към Бентлер или да завие по странична уличка. Но напразно. Пикапът решително го следваше.
Вдясно към Бахчекьой почти се допряха. Сарп реши да отбие вдясно и да спре. По това време нямаше светещи прозорци, но все пак наоколо живееха хора. Ако се развикаше, щяха да излязат и да притичат. Поне щеше да го сплаши.
Дали ще имаш време да извикаш, помисли си. Един куршум. Или едно движение. Ръката му се плъзна към гърлото. Стори му се, че усеща рязването на ножа.
След Бахчекьой пътят щеше да стане по-опасен. Най-напред имаше отвесна стръмнина, после започваха един след друг тесни и остри завои. Човек да убиеха, нямаше кой да чуе, и така в продължение на четири-пет километра. Освен да се надява, че ще се натъкне на жандармерийска патрулка, можеше да направи още нещо. Да не отнема газта. Не биваше да спира в никакъв случай.
И двамата бързо изкачиха нагорнището. Вземайки светкавично разстоянието, завиха наляво. На първия завой гумите изпищяха пронизително. Същият звук се разнесе и при следващия.
Изведнъж му се стори, че е ослепял. В огледалото за обратно виждане сякаш пламнаха десетки хиляди свещи.
Пикапът имаше още сума ти фарове. Шофьорът беше пуснал всичко, с което разполагаше, за да го заслепи. Видя се принуден да махне едната си ръка от волана, за да обърне огледалото. БМВ-то зави с писък вляво и едва не се блъсна в парапета.
— Копеле! — изкрещя.
Извъртайки огледалото за обратно виждане, успя до известна степен да се отърве от слънцата отзад, но това не попречи на заслепяването в страничните огледала. Вече съвсем ослепяваше. На всеки завой свистенето на гумите се смесваше с мирис на изгоряло. „Дръж се“, викаше си Сарп. „Дръж се, момчето ми, излезеш ли на правата отсечка, си спасен. Дръж се!“
Със сигурност и онзи в пикапа мислеше по същия начин. Фаровете отзад изведнъж свиха вляво.
На влизане почти един до друг в завоя усети как дясната броня на пикапа го удари отляво. БМВ-то се разлюля и се плъзна вдясно. Пикапът го изблъскваше към дърветата вдясно. Спирачките значеха смърт. А ако се оставеше на съдбата, щеше да се забие в дърветата и да стане на парчета.
И Сарп направи точно обратното. Натисна газта докрай. Отървалото се от блъскането на пикапа БМВ скочи като бясно на пътя. Беше спасен. Засега. Пак ще се опита, помисли си.
— Ела ми, де — изкрещя. Но всъщност искаше точно обратното. Онзи да се махне.
Така силно стискаше волана, за да не го изпусне от потните си ръце, че пръстите го заболяха.
Пикапът завиваше според виражите ту надясно, ту наляво, като продължаваше да го блъска. Онзи изглеждаше решен да го сплеска в дърветата. Стисна зъби. С всеки удар в бронята се изправяше пред смъртта. И всеки път подаваше на мозъка същата команда. Никакви спирачки! Дай газ! Давай, давай!
Доколкото си спомняше, оставаха два завоя. После пътят съвсем се стесняваше. Докато единият водеше през храсталаците до хребетите на Саръйер, другият слизаше вляво по надолнището към Зекериякьой — Ускумрукьой. И точно там, на влизане във вилната зона Зекериякьой, имаше жандармерийски участък. Трябваше да оживее дотам. Само няколко километра оставаха до спасението.
Пикапът отново го настигна. Нервите на Сарп се изопнаха. Мозъкът му се приготви да приеме всяка заповед на очите, ръцете и краката. Зачака удара в бронята. Но такъв не последва. Погледна в предното огледало. Отзад беше тъмно. Халогенните фарове осветяваха пътя вляво.
— Ако дойде някой насреща, спукана му е работата — промър-мори Сарп. След като онзи съобразяваше това, явно разбираше, че ще се отърве. Значи, щеше да изиграе последния си коз. Последният смъртоносен удар. Може би щеше да стреля.
Сега бяха един до друг. Погледна с крайчеца на окото си пикапа, без да отделя поглед от пътя. Прозорците бяха затъм-нени. Нищо не можа да види.
Известно време продължиха рамо до рамо към смъртта. Заедно влизаха в завоите.
Изведнъж се случи нещо съвсем неочаквано. Когато пътят малко се изправи, левият прозорец на пикапа бавно се плъзна надолу.