И той го видя.
Същият гологлав, злобен тип, когото видя в кръчмата на Аслан.
Онзи, който Корай нарече „палачът на Тувалкаин“.
Убиецът, чието дишане чу и усети миризмата му, когато още не знаеше, че приятелят му лежи в хола с прерязано гърло.
Палачът също го погледна с крайчеца на окото си.
Сарп оприличи главата му на череп. Сякаш на мястото на очите имаше дълбоки черни кладенци. Два кладенеца, в които гореше огън.
Сарп побесня. Адреналинът го заля от глава до пети.
И точно тогава направи нещо неочаквано за убиеца.
Без да чака удара в БМВ-то, изви бързо волана вляво, към пикапа.
— Ах ти, копеле! — извика. — Я да те видя сега! Ще те размажа!
Нощта се изпълни първо с плътен звук, после с ужасяващо стържене от допирането на метали един в друг.
Черепът престана да се хили. Сарп забеляза припламването на страха в очните му кухини. Удоволствието беше неописуемо.
За няколко секунди, които му се сториха векове, двете коли се движеха успоредно със стържене на метал в метал. В светлината на фаровете Сарп забеляза две тъмни сенки, които се появиха и изчезнаха. Прилепи. Два прилепа, търсещи откъде да смучат кръв, помисли си.
— Това няма да е моята кръв, нещастнико — извика.
Между двете коли се беше появил процеп от сантиметър-два. Черепът също се беше съсредоточил в пътя, опитвайки се да овладее управлението.
Сарп гръмко се изсмя. Още веднъж чупна волана вляво. БМВ-то силно удари предния десен калник на пикапа.
Сарп забеляза как за миг калникът хлътна навътре. Колелото на убиеца сега се въртеше, биейки в метала.
Пикапът се плъзна вляво към парапета. И точно преди да се забие в дърветата, онзи овладя волана и подскочи напред, пръскайки дребния чакъл по края на пътя като куршуми.
Сега убиецът беше пред него — кола „Тойота Хайлукс“. Опита се да запомни номера. Но това беше излишно. Щеше да се окаже крадена.
Даде газ, за да настигне малко отдалечилата се тойота. Беше решен да види сметката на убиеца.
— Не бягай, мръснико! Ей сега ще отмъстя за Корай. Ще намерят трупа ти там, до дърветата!
Отново бяха броня до броня при навлизането в последния завой. Този път предната дясна броня на БМВ-то хлътна между задния калник и бронята на тойотата. Пикапът сякаш хвърли къч, но силният двигател спаси убиеца и от този удар.
Докато караха един зад друг по правия път към кръстовището на Зекериякьой, Сарп забеляза мигащите червени и сини светлини на кола, изкачваща стръмнината вляво.
Жандармерията!
Спасен съм!
Изведнъж се отпусна.
Убиецът също беше видял синьо-червените светлини, изкачващи се от долния път към кръстовището пред тях. Възползва се от моментното колебание на Сарп и бързо навлезе в него. В светлината на фаровете видя, че дясната предница на тойотата, която беше блъснал два пъти преди малко, е пред разпадане. На кръстовището колата занесе. Задната лява гума се блъсна в бордюра. Това беше добре за убиеца, защото колата залитайки се върна на пътя и зави вдясно, точно обратно на посоката, от която идваше жандармерията. Червената светлина на единствения оцелял стоп се изгуби сред храсталаците.
— Не бягай, копеле! — процеди Сарп през зъби. — Ти изпусна възможността. Сега е мой ред. Така или иначе ще те очистя!
Отвори прозореца. Подложи се на нахлуващия отвън свеж нощен въздух.
Запита се: Сега какво да правя?
Спри полицаите.
Но веднага се отказа от тази идея. Докато им обяснеше ситуацията, убиецът отдавна щеше да е изоставил пикапа и изчезнал в нощта. Единственото, което щяха да намерят полицаите, щеше да бъде един разнебитен пикап, регистриран кой знае на чие име.
И мен не бива да виждат, рече си. Ако жандармеристите видеха излизащото по това време от гората изпотрошено БМВ, непременно щяха да го спрат. И после върви и обяснявай. Сарп вече искаше час по-скоро да се прибере. Там, където го чакаше Филиз.
Намали скоростта. Опита се да прецени разстоянието за навлизане в кръстовището едновременно с патрулката. Високият половин метър парапет от бордюрни камъни беше създал такъв вид на детелината, че идващата отгоре кола не се виждаше от долната. И той щеше да използва това.
Така и стана. Мигащите синьо-червени светлини преминаха от другата страна на боядисаните в жълто и бяло бордюрни камъни и се изгубиха. Сарп погледна в огледалото за обратно виждане. Патрулката се отправи не към Саръйер, където сви убиецът, а към горския път, на който се беше разиграло смъртоносното преследване.