— Изобщо не се притеснявайте. Имате достатъчно кислород.
— Вие сте луди — избухна Волкан. — И ти, и командирът ти. За какво ме вземате? За риба ли?
— Не се вълнувайте. Паниката в изходната камера и във водата води единствено до загуба на кислород. Поемете си дълбоко дъх. И всъщност няма от какво да се боите.
— Нима? Ще изстреляте мен, а не торпедо…
— Това многократно сте го правили в ученията по спасяване. Налягането в капсулата ще предизвика въздушен мехур. Той ще ви издигне и изведе от кораба. Рискът е толкова нищожен, че все едно не съществува.
— Но все пак го има, нали?
— Повърхността е съвсем близо, господине.
— Колко близо?
— Нямам право да отговоря.
Когато му сложи очилата, останаха открити само носът и устата. Като видя черната кутия с маркуч в ръцете на Дарвин, Волкан съвсем се стресна.
— Какво е това?
— Кислородният апарат.
— За колко минути?
— Достатъчно.
Старши лейтенант Дарвин закрепи единия край на апарата към устата му.
— Ще натиснете тук. Ще направим проверка в отсека за изравняване на налягането. До отварянето на шлюза ще поддър-жаме аудио и видеовръзка. Щом излезете на повърхността, натиснете копчето на фенера на дясната си китка. Близо до вас ще чака моторница. Ще ви забележат.
Лейтенантът провери всичко по него.
— Сега отиваме в камерата. Там ще направя последната проверка.
Волкан изведнъж установи, че върви свободно през водонепроницаемия проход.
— Няма ли да ми дадете плавници? — попита малко поуспокоен.
— Нямате нужда, господине.
Така де, за какво му бяха плавници? Щяха да го изстрелят на повърхността като ракета.
— Знаете ли къде сме?
— Не съвсем. Обаче мисля, че ще излезете на повърхността при канала.
— Ние му казваме Босфор, не канал.
Дарвин изобщо не се интересуваше от това уточнение.
Изведнъж на Волкан се стори странна липсата на какъвто и да било моряк от тръгването за обличане до момента. Сякаш бяха опразнили тези части на подводницата.
— Стигнахме, тук е — бяха застанали пред овална издутина, напомняща капак на гигантска перална машина. Дарвин погледна часовника си. Заслуша се в гласа в слушалките.
— Разбрано. Готов е — каза в микрофона пред устата си. — А тук, господине — обърна се спокойно към него, — е нашата капсула за изстрелване. Ще влезете вътре. После люкът ще се затвори. Погледнете, ще ви наблюдавам оттук. Ще изпълнявате нарежданията ми. Ако не потръгне, започваме отначало. Ясно ли е?
Волкан само кимна. Ясно беше, разбира се. Какво друго можеше да каже? „Отказвам се“ ли?
Внезапно вниманието му привлякоха найлоновите торби отстрани.
— Какво е това, лейтенант?
— Боклук — притеснено прошепна Дарвин. — Ще го изхвър-лим.
— Как така? С мен ли…
— Съжалявам, господине. Принудени сме, защото в момента на отваряне на шлюза турските подводничари ще ни прихванат. Нещо трябва да изхвърлим. И това се налага, за да помислят, че изхвърляме боклук. Иначе всичко ще се провали. Знаете, че превозването на цивилни в подводници и нелегалното им вкарване в страната противоречи на международното право…
— Добре, добре. А не противоречи ли на международното право изхвърлянето на боклук от подводница в един от най-красивите световни градове?
— Противоречи. Но не го правим често. Понякога сме принудени.
Волкан отново усети как гневът пулсира във вените му. В това време Дарвин въведе в клавиатурата на капака куп числа. Вратата се отвори със скърцане. Волкан се наведе и погледна вътре. Приличаше на черна отвесна тръба. Точно колкото да се вмести човек.
Лейтенантът първо напъха четирите големи найлонови торби.
— Ваш ред е, господине.
— Как да застана?
— Прав.
То и нямаше друг начин.
Дарвин отново провери костюма и апаратурата му.
— Сега ще свържа кислородния маркуч и ще затворя вратата. Като дам команда, натиснете копчето за мундщука върху апарата и щом усетите въздуха, го затворете. Ако не го усетите, ми сигнализирайте.
Когато вратата със скърцане се затвори след него, Волкан бе обзет от ужасяващо чувство за самота. Вероятно в капсулата беше студено. Разтрепери се.
— Отворете го, господине.
Натисна копчето на мундщука. Усети навлизащия през устата и носа му в дробовете въздух.
— Е?
— Работи.
— Затворете сега. И ме слушайте внимателно. По заповед на капитана клапаните ще се отворят. Вътрешността ще започне да се пълни с вода. Като ви дам знак, отворете мундщука и започнете да дишате през тръбата. Поемайте въздух равномерно. Бъдете сигурни, че имате достатъчно кислород. Не се безпокойте. Ако усетите нещо нередно, веднага ми съобщете.