Малко е да се каже, че местоположението на хотел „Бисмарк“ в Осло е централно. Хотелът се намира в центъра на Квадратурата, мястото на самото зараждане на града; на кръстопътя, където наркопазарът среща пазара на плът. В хотела се отдават стаи под наем почасово. Цената включва и пешкир, вкоравен от многократното пране. Стаите не са ремонтирани, откакто преди шестнайсет години сегашният собственик влезе във владение, но се налага леглата да се подменят средно на две години заради амортизация и нанесени материални щети.
Затова, когато Ула, синът на собственика, който работеше на рецепцията от шестнайсетата си годишнина, в 03:02 вдигна поглед от екрана на настолния компютър и погледна мъжа отпред, съвсем естествено предположи, че човекът се е объркал. Не само заради външността му — елегантен костюм и две дипломатически куфарчета в ръка — но и защото не го придружаваше никаква компания — нито от мъжки, нито от женски пол. Гостът обаче настоя да плати авансово за едноседмичен престой, пое пешкира с две ръце и благодари едва ли не покорно. После тръгна към третия етаж.
Ула продължи да чете в сайта на „Афтенпостен“ за вълната от убийства, заляла Осло; как била избухнала гангстерска война и какво общо навярно имала тя с убиеца, избягал от Държавния затвор. Позагледа се в снимката. Отпъди внезапното хрумване от ума си и продължи нататък.
Симон спря пред стълбите към къщата и даде знак на Кари да държи оръжието в готовност и да следи за движение зад прозорците на втория етаж. Изкачи трите стъпала и внимателно почука с кокалчето на показалеца по вратата. „Полиция“ — прошепна. Погледна Кари, за да се увери, че при евентуален разпит тя ще потвърди как партньорът ѝ е спазил процедурата. Почука. Пак прошепна „полиция“. Стисна дулото на пистолета и се наведе напред с намерението да строши страничния прозорец. В другата си ръка държеше гранатата в готовност да я хвърли. Имаше план. Разбира се, че имаше план. Ориентировъчен, но план. Според който изненадата и бързината са най-важни. Този план залагаше на една карта. Както Симон бе правил винаги. Младият психолог му бе обяснил, че именно в това се изразява болестта му. Научни изследвания показвали склонността на човек непрекъснато да преувеличава вероятността да му се случи слабо вероятно събитие. Например, да катастрофира със самолет; детето му да стане жертва на педофил или да го отвлекат по пътя към училище. Или конят, на който е заложил всичките спестявания на съпругата си, да се провали за пръв път в кариерата си. По думите на психолога нещо в подсъзнанието на Симон надделявало над обичайните за хората опасения, които, преувеличени или не, ги възпират от поемането на големи рискове. Било нужно само да го идентифицира и да влезе в диалог с този болен, с този луд диктатор, който го тероризира и съсипва живота му. Посъветва го да помисли дали в живота му има нещо по-важно. По-важно от диктатора. Нещо, което да обича повече от хазарта. Имаше. Елсе. И Симон се справи. Поговори със звяра, укроти го. И оттогава нито веднъж не му беше давал възможност за изява. Досега.
Пое си дъх. Замахна с пистолета към прозореца, но неочаквано вратата се отвори.
Симон се завъртя с насочен напред пистолет. Но не беше бърз колкото обикновено. И ако човекът, появил се на вратата, държеше огнестрелно оръжие, Симон щеше да остане без шансове срещу него.
— Добър вечер — просто поздрави мъжът.
— Добър вечер. — Симон се опита да си възвърне самообладанието.
— С какво мога да ви бъда полезен? — Мъжът отвори вратата докрай. Носеше тесни дънки и тениска. Беше бос. Нямаше къде да крие оръжие.
Симон прибра гранатата в джоба си и показа служебната си карта.
— Ще ви помоля да излезете и да застанете с лице към стената. Незабавно.
Мъжът само сви спокойно рамене и изпълни искането.
— Освен момичетата колко души има в къщата? — попита Симон. Бързо претърсване показа, че мъжът действително не е въоръжен.
— Момичета? Само аз съм. Какво искате?
— Покажи ми къде са — настоя Симон, щракна му белезниците, бутна го пред себе си и даде знак на Кари да ги последва, след като влязат в къщата. Мъжът изломоти нещо.
— Какво? — попита Симон.
— Нека и колежката ви да влезе с нас. Нямам какво да крия.
Симон застана зад мъжа. Прикова поглед в тила му. Кожата леко потръпваше като на неспокоен кон.
— Кари? — извика Симон.
— Да?
— Остани навън. Ще вляза сам.
— Добре.
Симон сложи ръка върху рамото на мъжа:
— Тръгнете напред и без никакви резки движения. Държа пистолет в гърба ви.
— Какво…