Тя кимна и се подчини. Той отвори вратата.
Бялото чудовище изскочи от микробуса и полетя право към Кари с раззината озъбена паст. Случи се толкова бързо, че тя не успя да стреля. Животното се пльосна на земята пред нея и не помръдна.
Симон се взираше смаян в димящия си пистолет.
— Благодаря — прошепна Кари.
Обърнаха се към микробуса. От товарния отсек ги гледаха изплашени лица с разширени от ужас очи.
— Полиция — обясни на английски Симон. И понеже по израженията им отсъди, че за тях новината не е непременно добра, добави: — Добра полиция. Ще ви помогнем.
Извади телефона си и набра номер.
— Адел, ще се обадиш ли на дежурната централа да изпратят няколко патрулки? — помоли, докато чакаше да му вдигнат.
— А ти на кого звъниш?
— На журналистите.
Трийсета глава
Зад възвишението Енерхауген започваше да се развиделява, но журналистите още не бяха приключили със снимките и с разговорите с момичетата, получили вълнени одеяла и чай, който Кари свари в кухнята. Трима журналисти бяха наобиколили Симон в опит да издоят от него още подробности.
— Не, не знаем дали арестуваните са само подставени лица — повтори Симон. — И, да, вярно е, че щурмувахме сградата на този адрес след анонимен сигнал.
— Наистина ли беше необходимо да отнемате живота на невинно животно? — попита една журналистка и отметна глава към кучешкия труп, който Кари бе покрила с одеяло от къщата.
— То ни нападна.
— Нападнало ги било! — изсумтя презрително журналистката. — Двама души срещу едно малко куче. Можели сте да го обезвредите и по друг начин.
— Погубеният живот винаги е повод за тъга — поклати глава Симон. Знаеше, че не бива, ала не успя да се въздържи и прибави: — Но имайки предвид, че очакваната продължителност на живота на кучетата е обратнопропорционална на големината им. Ако хвърлите един поглед под одеялото, ще се уверите, че на това куче така или иначе не му е оставало да живее още дълго.
Сталсбер, възрастен журналист, специалист по криминални случаи, на когото Симон се бе обадил най-напред, се подсмихна под мустак.
По склона се изкачи полицейски джип и паркира зад патрулката, чийто въртящ се син буркан вече започваше да лази по нервите на Симон.
— Вместо да ме разпитвате повече, предлагам да говорите лично с шефа.
Симон отметна глава към джипа. Журналистите се обърнаха. От колата слезе висок, слаб мъж с рядка, сресана назад коса и очила с правоъгълни стъкла без рамка. Изправи снага и изгледа с изненада втурналите се към него журналисти.
— Честито за арестите, господин Пар — приветства го Сталсбер. — Май най-сетне успяхте да пресечете канал за трафик на хора. Как ще коментирате? Можем ли да говорим за пробив?
Застанал със скръстени ръце, Симон срещна студения поглед на Понтиус Пар. Началникът на полицията кимна едва забележимо и обърна очи към автора на въпроса:
— При всички случаи това е важна стъпка в борбата с трафика на хора. Още преди година я обявихме за основен наш приоритет и ето че усилията ни са възнаградени. Остава само да поздравим главен инспектор Кефас и неговите колеги.
Пар настигна Симон, който крачеше към колата.
— Какво правиш, по дяволите?
За Симон си оставаше загадка как така гласът на стария му приятел никога не променя нито тембъра, нито височината си. Независимо дали е доволен, или бесен, гласът на Понтиус Пар звучеше по абсолютно един и същи начин.
— Каквото изисква работата ми. Хващам злосторници, неща от този род.
Симон спря, пъхна пликче с тютюн под горната си устна и протегна кутийката към Пар, но завъртя очи с досада. Стара закачка, която така и не омръзваше на Симон. През целия си живот Пар никога не беше слагал цигара в устата си, за пликче с тютюн — да не говорим.
— Питам те за целия този цирк — уточни Пар. — Нарушаваш пряка заповед да не влизаш, а после свикваш цялото журналистическо войнство? Защо?
Симон вдигна рамене.
— Рекох си, може пък веднъж журналистите да са ни от полза. Между другото, не е цялото войнство, само дежурните през нощта. Хубаво е, че постигнахме съгласие по въпроса за върховенството на преценката на служителя на място. Ако не бяхме влезли, нямаше да намерим тези момичета. Сварихме бандитите тъкмо докато се канеха да ги отведат оттук.
— Чудя се как си разбрал за това място.
— От есемес.
— От кого?
— Анонимен. Номерът не е регистриран.
— Поискай от телекомите да го проследят. Възможно по-скоро намери кой го е изпратил, за да го разпитаме и да получим повече информация. Защото, ако не греша, арестуваните при акцията няма да обелят и думичка.