— Така ли мислиш?
— Те са дребни риби, Симон. Не си ли траят, едрите ще ги глътнат. А ние искаме да уловим едрите, нали?
— То се знае.
— Виж, Симон, познаваш ме и знаеш, че понякога надценявам личната си преценка и…
— И?
Пар се прокашля. Залюля се на пети, сякаш се засилваше:
— Твоята преценка за снощната ситуация се оказа по-добра от моята. Това е цялата истина. Няма да го забравя на следващия кръстопът.
— Благодаря, Понтиус, но на следващия кръстопът ще съм пенсионер.
— Вярно, вярно — усмихна се Пар. — Така или иначе, ти си страхотен полицай, Симон. Винаги си бил.
— И това е вярно.
— Как е Елсе?
— Добре, благодаря. По-скоро…
— Да?
Симон си пое дъх.
— Горе-долу бива. Друг път ще говорим за това. Да идем да поспим, а?
— Да — кимна Пар, потупа инспектора по рамото и тръгна към джипа.
Симон го изпрати с поглед. Прегъна пръст и извади тютюна изпод устната си. Нещо не му се услаждаше.
Трийсет и първа глава
Симон дойде на работа в шест и трийсет. След два часа и половина сън чаената чаша кафе, която изпи, притъпи главоболието му само наполовина. На някои хора не им е нужен много сън. Симон не беше от тях.
Затова пък явно Кари беше. Във всеки случай изглеждаше в удивително добро разположение на духа, докато крачеше бодро към него.
— Е? — Симон се тръшна върху служебния си стол и скъса кафявия плик, който намери на рафта с пощата си.
— Вчера нито един от тримата арестувани не проговори. Мълчат като риби. Дори имената си отказват да съобщят.
— Направо отличници. Знаем ли как се казват?
— Да. Информаторите ни ги познават. И тримата са осъждани. Снощи без никакво предупреждение цъфна адвокат и прекъсна опитите ни да измъкнем нещо от тях. Някой си Айнар Харнес. Проследих есемеса, подписан от Синът. Изпратен е от телефон, регистриран на името на Фидел Лае, собственик на кучешки развъдник. Никой не отговори на обажданията ни, но сигналите до базовите станции показват, че апаратът се намира на територията на развъдника. Изпратихме две патрулки да проверят.
Симон разбра защо Кари не изглежда току-що измъкнала се от леглото. Просто защото изобщо не беше стигнала до него — бе работила цяла нощ.
— А колкото до онзи тип, Хюго Нестор, когото ме помоли да открия… — продължи тя.
— Да?
— Няма го на домашния му адрес, не си вдига телефона, не е и на служебното си място, но е възможно и трите да са фиктивни. До момента разполагам единствено с информацията на наш човек, че снощи го е засякъл във „Върмонт“.
— Хм… Полицай Адел, намирате ли дъха ми за лош?
— Не съм останала с такова впечатление, но все пак аз и ти не сме…
— Значи, да не приемам това като намек, така ли?
Симон вдигна пред очите ѝ три четки за зъби.
— Изглеждат използвани — установи Кари. — От кого ги получи?
— Добър въпрос. — Симон надникна в плика. Извади лист с логото на хотел „Радисън“ най-отгоре. Съдържаше кратка ръкописна бележка, без да е посочено името на подателя:
„Провери за ДНК. С.“
Подаде листа на Кари и огледа четките.
— Трябва да е някой хахо — предположи Кари. — Сякаш в „Съдебна медицина“ си нямат достатъчно работа, та ще тръгнат да…
— Занеси ги за анализ.
— Какво?
— Той е.
— Кой?
— Инициалът С означава Сони.
— Откъде знаеш…
— Поискай експресен анализ.
Кари го погледна. Телефонът на Симон започна да звъни.
— Действам. — Кари се приготви да тръгва.
Отиде и зачака асансьора. Симон се изравни с нея. Беше си облякъл палтото.
— Но първо ще дойдеш с мен на друго място — съобщи той.
— Къде?
— Обади ми се Осмюн Бьорнста. Намерили са нов труп.
От боровата гора се разнесе глух крясък на горска птица.
От арогантността на Осмюн Бьорнста не беше останала и следа. Изглеждаше пребледнял. По телефона заяви без заобикалки:
— Трябва ни помощ, Кефас.
Застанал до старши инспектора от КРИПОС и до Кари, Симон се взираше през решетките на клетка в тленни останки — по всяка вероятност на Хюго Нестор, съдейки по няколкото намерени кредитни карти. Окончателното потвърждение щеше да се позабави, защото се налагаше да сравнят зъбите на трупа с рентгенови снимки, правени при стоматологични прегледи. А че човекът е посещавал зъболекар, беше видно от пломбите в разтворената уста. Двама полицаи, обучени да работят със следови кучета, отведоха страховитите песове от нелегалния развъдник и дадоха съвсем просто обяснение за състоянието на трупа: