— Кучетата са били гладни. Не са им давали достатъчно храна.
— Нестор беше шефът на Кале Фарисен — припомни Симон на началника на КРИПОС.
— Знам — отвърна Бьорнста. — Когато пресата узнае, ще настане истински ад.
— Как са намерили Лае?
— Две патрулки отишли в развъдника по сигнал, че там се намира телефонът му.
— Аз ги изпратих — обади се Кари. — Получихме анонимен есемес.
— Намерили са първо телефона на Лае — продължи Бьорнста. — Бил е върху самата порта, все едно някой съвсем преднамерено го е поставил на толкова видно място, за да го открием. Екипът претърсил къщата, но не намерил Лае. Канели се да си тръгват, когато едно от полицейските кучета започнало да дърпа към гората. И там открили… това. — Той разпери ръце.
— Лае? — попита Симон и отметна глава към треперещия мъж, седнал на пън зад тях и увит във вълнено одеяло.
— Извършителят го заплашил с пистолет, така каза. Заключил го в клетка, взел му мобилния телефон и портфейла. Лае прекарал затворен денонощие и половина. Видял всичко, което се случило в съседната клетка.
— Какво разказа?
— Съсипан е, горкият. Не му спира устата. Нестор му бил клиент, а той продавал кучета незаконно. Но не успя да даде свястно описание на извършителя. Обикновено свидетелите не помнят лицето на човека, заплашил ги със смърт.
— О, помнят го, помнят го — възрази Симон. — Помнят го до края на живота си. Просто не по начина, по който ние, другите, възприемаме това лице. Затова описанията, дадени от жертви, често са неточни. Изчакайте тук.
Симон отиде до Лае. Седна до него върху пъна.
— Как изглеждаше той? — попита.
— Вече го описах на…
— Така ли? — Симон извади снимка от вътрешния си джоб и му я показа. — Опитай се да си го представиш без брада и с къса коса.
Мъжът се взира в снимката продължително. Кимна бавно.
— Погледът. Имаше един такъв особен поглед. Някак невинен.
— Сигурен ли си?
— Да. Той е.
— Благодаря.
— И непрекъснато повтаряше „благодаря“. А когато кучетата разкъсаха Нестор, се разплака.
Симон прибра снимката в джоба си.
— И последно. Казал си на колегите, че те е заплашил с пистолет. В коя ръка държеше оръжието?
Мъжът премига два пъти, все едно досега не се бе замислял върху въпроса.
— В лявата. Беше левичар.
Симон стана и се върна при Бьорнста и Кари.
— Сони Лофтхюс е.
— Кой? — не разбра Бьорнста.
Симон изгледа продължително старши инспектора.
— Нали ти си нахлул с „Делта“ в пансиона „Ила“, за да го заловиш?
— Не съм аз — поклати глава Бьорнста.
— Няма значение. — Симон пак извади снимката. — Трябва да го обявим за издирване, та гражданите да ни помогнат. Ще изпратим тази снимка на „Ен Ар Ко“ и на „ТВ2“.
— Съмнявам се, че ще го разпознаят по тази снимка. Прекалено е променен.
— Е, ще се наложи нашите хора да го подстрижат и избръснат с фотошоп и каквото още е нужно. За колко време ще се справим?
— Телевизиите ще сместят съобщението в първия удобен момент, вярвай ми — увери го Бьорнста.
— След петнайсет минути ще излъчат сутрешната емисия. — Кари извади телефона си и включи камерата. — Вдигни снимката и я дръж неподвижно. Познаваш ли някой подходящ журналист от „Ен Ар Ко“, на когото да я пратим?
Морган Аскьой внимателно чоплеше малка коричка на рана върху ръката си. Неочаквано автобусът наби спирачка, Морган отчекна коричката и от мястото изби капка кръв. Побърза да отмести очи. Не понасяше да гледа кръв.
Слезе на спирката до Държавния затвор с повишена степен на сигурност. Работеше там от два месеца. Тръгна след група надзиратели. Някакъв тип в служебна униформа го настигна.
— Добро утро.
— Добро да е — отвърна машинално Морган, погледна го, но не се сети кой е. Въпреки това продължи да върви до него, все едно се познават. Или иска да се запознаят.
— Не си в корпус „А“ — констатира мъжът. — Нов ли си?
— В „Б“ съм. От два месеца.
— А, ясно.
Този колега беше по-млад от другите любители на униформи. Общо взето, предимно по-възрастните идваха и си тръгваха от работа в униформи, сякаш се гордееха с тях. Така правеше и шефът, Франк. Морган би се чувствал като идиот, ако се изтъпанчи в униформа в автобуса и всички го зяпат, а навярно и почнат да го питат къде работи. И какво да им отговори? Ами в Държавния. В панделата. Страшно престижно, няма що. Погледна баджа върху униформата на колегата си. Сьоренсен.