— Към теб идва надзирател Сьоренсен — обади се секретарката от приемната.
— Не…
— Не успях да го спра. Щяло да отнеме само минутка.
— Добре.
Сьоренсен. Да не би да иска да се върне на работа, преди да му е изтекъл болничният? Доста нетипично поведение за норвежки служител. Франк чу вратата зад него да се отваря.
— Е, Сьоренсен? — попита високо той, без да се обръща. — Май забрави да почукаш, а?
— Седни.
Франк чу как топката се завърта отвътре и се обърна смаян към гласа. При вида на пистолета застина.
— Шукнеш ли, ще ти пръсна мозъка.
Пистолетът има свойството да поглъща толкова силно вниманието на човека, срещу когото е насочен, че на въпросния човек му отнема време да познае човека зад пистолета. Младежът вдигна крак и ритна близкия стол.
Той се претърколи към заместник-директора на затвора. Франк видя кой е въоръженият. Беше се върнал.
— Променен си — отбеляза Франк. Възнамеряваше да го изрече по-авторитетно, но гърлото му пресъхна и оттам излезе съвсем слаб звук.
Пистолетът се повдигна малко по-високо и Франк мигом се тръшна на стола.
— Сложи си ръцете на подлакътниците — нареди младежът. — Аз ще натисна копчето на интеркома, а ти ще поръчаш на Ина да отиде да ни купи няколко бутерки от пекарната. Веднага.
Младежът натисна копчето.
— Да? — прозвуча любезният глас на секретарката.
— Ина… — Умът на Франк отчаяно търсеше друго решение.
— Да?
— Иди… — Франк мигом прекрати търсенето, защото видя как пръстът на младежа започна да избутва спусъка назад — … и купи няколко пресни бутерки, ако обичаш. Веднага.
— Добре.
— Благодаря ти, Ина.
Младежът пусна копчето, извади от джоба на якето си руло с плътно тиксо, мина зад стола на Франк и започна да омотава лентата около ръцете му и подлакътниците. После опаса лентата около гърдите и облегалката на стола. Овърза и краката към амортисьора над кръстачката с колелцата. Странна мисъл споходи Франк: би трябвало да е по-изплашен. Този човек бе убил Агнете Ивершен, Кале, Сюлвестер, Хюго Нестор. Не си ли дава сметка, че и той ще умре? Навярно в момента го успокояваше напълно маловажният факт, че се намира в безопасния си кабинет в Държавния затвор, че всичко това се случва посред бял ден. Че това момче е пораснало в затвора пред погледа на Арил Франк, без някога — освен онзи път с Халден — да е проявявало желание или способност да употреби насилие.
Младежът претърси джобовете му и извади портфейла и ключовете за колата.
— Порше „Кайен“ — прочете на глас той от емблемата на ключа. — Скъпа кола за обществен служител, нали?
— Какво искаш?
— Отговор на три елементарни въпроса. Ако си искрен, ще живееш. Иначе за жалост ще бъда принуден да те убия. — Сони го изрече едва ли не със съжаление. — Първо ме интересува на коя сметка и на чие име ти е плащал Нестор.
Франк поразмисли. Никой не знаеше за офшорната му сметка. Можеше да назове някаква измислица, да си съчини произволна последователност от букви и цифри. Отвори уста, но младежът го прекъсна:
— На твое място бих помислил добре, преди да отговоря.
Франк се взираше в дулото на пистолета. Какво намекваше това хлапе? Никой не можеше да потвърди или да опровергае дали сметката му е точно каквато ще я изрече. Никой, освен Нестор, който, разбира се, изпращаше парите. Франк премига на парцали. Да не би младежът да е изтръгнал от Нестор номера на сметката, преди да го е хвърлил на кучетата? И сега да подлага него, Франк, на своеобразен тест?
— Сметката се води на името на компания — отвърна той. — „Денис ООД“, регистрирана на Каймановите острови.
— А номерът? — Младежът вдигна пред себе си подобие на пожълтяла визитка. Там ли бе записал номера, издиктуван му от Нестор? Ами ако е блъф, тогава какво? Но, всъщност, дори да разполага с номера на сметката, малкият няма как да изтегли пари оттам.