Выбрать главу

Франк започна да изрежда цифрите.

— По-бавно — настоя младежът, сверявайки с картончето. — И по-ясно.

Франк се подчини.

— Остават само два въпроса — осведоми го младежът, след като Франк млъкна. — Кой уби баща ми? И кой е бил Къртицата, помагала на Близнака?

Арил Франк премига. Тялото му вече бе разбрало. Бе разбрало и отделяше обилно пот през всяка пора. Бе разбрало, че има основания да се страхува. Ножът. Малкото, противно, закривено смъртоносно оръжие на Хюго Нестор.

Закрещя.

— Аха, разбирам — каза Симон и пусна телефона в джоба на якето си. Колата излетя от тунела под светлото небе над Бьорвика и фиорда на Осло.

— Какво разбра? — попита Кари.

— Рецепционистка от нощната смяна в „Плаза“ току-що се е обадила в полицията да съобщи, че издирваното лице вчера се е нанесло в апартамент в хотела. Под името Фидел Лае. Съседи се оплакали от шум и при проверка служителите открили в апартамента друг мъж, завързан за тоалетната. Освободили го и той веднага си обрал крушите. Служителите на хотела проверили и записите от видеокамерите на входа. Виждало се как Лофтхюс влиза във фоайето заедно с Хюго Нестор и с мъжа, открит в апартамента.

— Все още не си ми отговорил на въпроса какво си разбрал.

— А, да. Разбрах как тримата от улица „Енерхауг“ са научили, че ще отидем да ги арестуваме. Според данните от нощния журнал на хотела завързаният мъж си тръгнал непосредствено след като ние сме пристигнали пред къщата с насилствено държаните момичета. Беглецът се е обадил да предупреди хората си, че Нестор е отвлечен, и те са се подготвили да се оттеглят от рисковата позиция — в случай че Нестор ги е издал. Нали си спомняш какво стана с Кале? Но тъкмо преди да потеглят с момичетата в микробуса, са установили нашата поява. И са решили да изчакат да се махнем. Или и двамата да влезем в къщата, та незабелязано да се измъкнат.

— Явно този въпрос те занимава живо — отбеляза Кари. — Откъде са научили за идването ни.

— Да. — Симон зави към Главното управление. — Но сега вече се сдобих с логично обяснение.

— По-скоро знаеш откъде биха могли да научат — поправи го Кари. — Ще ми кажеш ли сега за какво мислиш?

Симон сви рамене.

— Че трябва да заловим Лофтхюс, преди да е направил още по-голяма поразия.

— Странен тип — отбеляза Морган Аскьой.

С по-възрастен негов колега вървяха по широк коридор с килии от двете страни. Вратите зееха широко отворени, готови за сутрешната проверка.

— Казва се Сьоренсен. Заговори ме ей така, от нищото.

— Нещо си се объркал — възрази колегата му. — Има само един Сьоренсен, от корпус „А“, а той е в болнични.

— Сьоренсен му е името, нали му видях баджа върху униформата.

— Преди няколко дни се чух със Сьоренсен. Тъкмо беше постъпил в болница.

— Явно е оздравял бързо.

— Странно. Бил с униформа, казваш? Значи не е бил Сьоренсен. Той е скаран с униформите. След работа винаги си я закача в гардеробчето. Именно оттам оня, Лофтхюс, му я е откраднал.

— Беглецът?

— Да. Свикваш ли с работата, Аскьой?

— Да.

— Супер. Използвай си отпуска, който ти се полага при извънреден труд, не се изкушавай да се претоварваш.

Изминаха още шест крачки, заковаха се намясто и се спогледаха. Всеки се втренчи в широко ококорените очи на другия.

— Как изглеждаше този тип? — попита по-старшият.

— Как изглежда Лофтхюс? — попита Морган.

Франк дишаше през носа. Младежът бе запушил устата му с ръка, заглушавайки виковете му. После си изхлузи обувките, смъкна единия си чорап, натъпка го в устата на Франк и я омота с тиксо.

Сега цепна тиксото над дясната му ръка, колкото Франк да хване подадената му химикалка и да я доближи до лист в края на бюрото.

— Отговори.

„Не знам“ — написа Франк и пусна химикалката.

Чу остър, неприятен звук като от късане на тиксо, усети миризма на лепило. Тиксото покри плътно ноздрите му и блокира притока на въздух. Франк усети как собственото му тяло, сякаш извън неговия контрол, се дърпа и мята на стола. Върти се и се гърчи. Танцува пред погледа на проклетото хлапе! Налягането в главата му се повиши, още малко и черепът му щеше да се пръсне. Той се приготви да умре. Младежът заби острия край на химикалката в силно опънатото тиксо пред едната ноздра.

Проби дупка. Лявата ноздра на Арил Франк засмука въздух, докато първите топли сълзи се търколиха по бузата му.