Младежът пак му подаде химикалката. Франк се съсредоточи.
„Милост. Ако знаех, щях напиша име къртица.“
Младежът прочете съобщението. Затвори очи и лицето му се сгърчи, все едно нещо го болеше. Откъсна ново парче тиксо.
Телефонът на масата звънна. Франк се загледа в него с надежда. На дисплея се изписа вътрешен номер: на Голдсрю, шефа на охраната. Но младежът не обърна никакво внимание. Вложи цялата си концентрация в закрепянето на тиксото около свободната ноздра на Франк. Франк усети първите признаци на треперенето, което съпровождаше паниката му. Не беше сигурен трепери ли, или се смее.
— Шефът не отговаря. — Гайр Голдсрю затвори. — Ина явно е излязла. Иначе винаги вдига, когато той не може. Преди пак да опитам, нека преповторим. Значи, казваш, че си вървял с човек, представил се като Сьоренсен, и този човек прилича на него… — Голдсрю посочи екрана на настолния компютър, където беше отворил снимка на Сони Лофтхюс.
— Не просто прилича! — извика Морган. — Същият е, колко пъти да ви кажа!
— Успокой се — каза по-възрастният му колега.
— Как да се успокоя, като този тип е издирван за шест убийства — изсумтя Морган.
— Ще набера Ина на мобилния ѝ телефон. Ако не знае къде е шефът, започваме акция по издирването на Лофтхюс на своя глава. Но не искам никаква паника, ясно?
Морган погледна колегата си, после и началника на охраната. Май те бяха по-близко до паниката, отколкото той. Чувстваше се по-скоро превъзбуден. Страшно превъзбуден. Избягал затворник, вмъкнал се инкогнито в Държавния. Наистина ли се бе случило?
— Ина? — почти извика Голдсрю в телефона и Морган видя как по лицето му се изписа облекчение.
Лесно е да обвиниш началника на охраната в страх да поеме отговорност, но сигурно е истински ад да си пряко подчинен на заместник-директора на затвора.
— Трябва незабавно да се свържем с Франк! Къде е?
Морган видя как облекчението отстъпва пред смайване, а то преминава в ужас. Голдсрю затвори.
— Какво… — подхвана по-възрастният колега.
— Ина каза, че в кабинета на шефа влязъл посетител. — Голдсрю отиде до шкафовете в дъното на стаята. — Служител на име Сьоренсен.
— И сега какво ще правим? — попита Морган.
Гайр пъхна ключа в ключалката, завъртя го и отвори вратичката.
— Това — отвърна.
Морган преброи дванайсет пушки.
— Дан и Харал, идвате с нас! — извика Голдсрю.
В гласа му вече не се долавяше нито смайване, нито ужас, нито страх от отговорност.
— Веднага!
Симон и Кари стояха пред един от асансьорите в Главното управление. Телефонът му звънна. Търсеха го от „Съдебна медицина“.
— Имаме междинен резултат от ДНК експертизата на твоите четки за зъби.
— Супер. И какво е положението в почивката?
— Бих казал, не в почивката, а трийсет секунди преди края на второто полувреме. Вероятността е над деветдесет и пет процента.
— Вероятност за какво? — попита Симон и видя как вратите на асансьора се отварят.
— Вероятност следите от слюнка по две от четките да дадат частично съвпадение с профил в ДНК регистъра. Особеното в случая е, че профилът не е на известен престъпник или на полицай, а на жертва. По-точно казано, ползвателите на тези две четки се намират в близко родство с въпросната жертва на убийство.
— Така и очаквах. — Симон се качи в асансьора. — Четките са на семейство Ивершен. След убийството на Агнете забелязах, че в банята в дома им липсват четки за зъби. Двете четки показват съвпадение с ДНК профила на Агнете Ивершен, това ли искаше да ми съобщиш?
Симон направи победоносен жест с ръка към Кари.
— Не — отрече гласът по телефона. — Всъщност ДНК профилът на Агнете Ивершен все още не е добавен в централния ДНК регистър.
— Така ли? Но тогава…
— Става дума за неизвестна жертва на убийство.
— Установили сте родство между ползвателите на две от четките и неизвестна жертва на убийство? Неизвестна в смисъл…?
— В смисъл на „неидентифицирана“. Много млад и много мъртъв индивид от женски пол.
— Колко млад? — попита Симон и прикова поглед в плъзгащите се една към друга врати.
— По-млад от обикновено.
— По-конкретно, де.
— Предполагаема възраст: четиримесечен ембрион.
Умът на Симон работеше на максимални обороти.
— Да не би Агнете Ивершен да е направила незаконен късен аборт?
— Не.
— Тогава кой… По дяволите! — Симон затвори очи и опря чело в стената.
— Връзката ли се разпадна? — попита Кари.
Той кимна.
— Ей сега ще излезем от асансьора и пак ще имаш обхват.