— Младеж на име Сони Лофтхюс е признал за убийството — продължи Симон.
— Аха… — Ивершен запази каменно изражение.
— Момичето е било бременно.
Реакция. Издути ноздри, разширени зеници.
Симон изчака няколко секунди и тогава запали двигателя на втората степен на ракетата.
— ДНК проби от иззетите от дома ви четки за зъби показват, че човек от вашето семейство е баща на ембриона.
Изпъкнала вена на врата, промяна в цвета на лицето, неконтролируемо мигане.
— Червената четка е ваша, нали, Ивершен?
— К… как разбрахте…
Симон пусна кратка усмивка и погледна ръцете си.
— И аз си имам бодра смяна; чака на рецепцията. И умът ѝ щрака по-бързо от моя. Тя първа направи елементарното, логично заключение: щом ДНК-то само върху две от трите четки на семейство Ивершен показва родствена връзка с ембриона, няма начин синът ви да е баща на нероденото дете. В противен случай и тримата — вие, съпругата ви и синът ви — щяхте да имате родствена връзка с ембриона. Следователно остава единствената друга възможност, а именно: бащата на нероденото дете да сте вие.
Здравият цвят на лицето на Ивер Ивершен съвсем избледня и се изгуби.
— Като станете на моите години, ще разберете за какво ви говоря — утешително прибави Симон. — Страшно бързо ѝ сече пипето на младежта.
— Но…
— Там е работата, че когато става дума за ДНК, няма място за възражения…
Ивершен отвори уста и по навик я разтегли насилено в полуусмивка. Беше свикнал по време на трудни разговори да пуска по някоя шега, за да спечели събеседника си. Да разреди напрежението. Но този път не му хрумна нищо.
— След като моят ръждясал реотан най-после загря — възрастният полицай почука с показалец по челото си, — … отбелязах известен напредък. Първо си помислих, че семеен мъж като вас навярно има съвсем близък до ума мотив да се отърве от бременна жена, която би могла да му донесе доста неприятности. Нали?
Ивершен мълчеше. Затова пък адамовата му ябълка даде доста красноречив отговор.
— По време на разследването във вестниците са публикували снимка на убитата и полицията е призовала всички, които я познават, да помогнат при установяването на самоличността ѝ. При положение че нейният любовник и баща на детето ѝ се е заврял в миша дупка и дори не се е осмелил да подаде анонимен сигнал в полицията, подозренията срещу него се засилват допълнително. Нали?
— Не знаех… — подхвана Ивершен, но млъкна рязко. Разкайваше се. И се разкайваше, че толкова явно показва разкаянието си.
— Не сте знаели, че е бременна ли? — попита полицаят.
— Не знаех! — Ивершен скръсти ръце. — Тоест, знаех… нищо не знам за тази история. Бих искал да се обадя на адвоката си.
— Непременно все нещо знаете. Но всъщност вярвам на твърдението ви, че не знаете всичко. Според мен всичко по този случай е знаела съпругата ви Агнете. Вие как мислите?
Кефас. Главен инспектор, така ли се бе представил? Ивер Ивершен посегна към стационарния телефон.
— А според мен нямате никакви доказателства. Срещата ни приключи, господин Кефас.
— За първото сте прав, за второто грешите. Нашата среща не е приключила, защото сигурно ще изявите желание да научите кои мостове ще изгорите, осъществявайки това обаждане, господин Ивершен. Полицията не разполага с доказателства срещу съпругата ви, но явно онзи, който я е застрелял, може да представи такива.
— Как така?
— Излежавал е присъди за чужди престъпления и е бил изповедник на престъпници в този град в продължение на дванайсет години. Знае всичко. — Кефас се наведе напред на стола и продължи, акцентирайки върху всяка сричка с почукване с пръст по бюрото: — Той знае, че Кале Фарисен е убил бременното момиче и го е направил по поръчка на Агнете Ивершен. Знае го, защото лично е излежал присъдата за това убийство. Единствената причина да ви смятам за невинен е фактът, че не ви е посегнал. Но, моля, ако толкова държите, вдигнете телефона и ще действаме съгласно законовия ред. Тоест, ще ви арестуваме като заподозрян за съучастие в убийство, ще оповестим пред пресата всички налични сведения за вас и за жертвата, ще обясним на бизнес партньорите ви, че известно време ще се оттеглите, ще съобщим на сина ви… да, какво ще кажем на сина ви?
Симон изчака Ивершен да осмисли думите му. Беше важно за предстоящото. Беше важно информацията да се уталожи в паметта му, а той да разполага с време да обозре обхвата, мащаба на последствията. Да допусне възможни решения, които само допреди две минути са му се стрували немислими. Както бе направил самият Симон. И това го бе довело тук, при Ивершен.