Ръката на Ивершен се отпусна.
— Какво искате? — попита той с нестабилен, дрезгав глас.
Симон се поизправи на стола.
— Да ми кажете всичко още сега. Ако ви повярвам, може да се разминете без последствия. Агнете така и така вече си е получила наказанието.
— Наказанието…! — В очите на вдовеца лумна пламък, но мигом угасна при срещата с хладния поглед на Симон.
— Добре. Агнете и аз… живеехме като съквартиранти. Не поддържахме никакви интимни отношения. Мой познат разполагаше с момичета. Азиатки. Така се запознах с Май. У нея имаше… нещо, от което се нуждаех. Не младост, не невинност и тъй нататък, а някаква… самота, в която се припознах.
— Тя е била пленница, господин Ивершен. Отвлечена от дома си.
Имотният магнат вдигна рамене.
— Знам. Откупих я. Наех ѝ апартамент. Там се срещахме. Бяхме само аз и тя. Един ден ми каза, че не ѝ е идвало от няколко месеца и е твърде вероятно да е бременна. Настоях да махне детето, но тя отказа. Не знаех какво да правя. И попитах Агнете…
— Попитали сте съпругата си?
Ивершен вдигна отбранително ръка:
— Знам какво си мислите. Но Агнете беше разумна жена. Не възразяваше други да се грижат за онова, което предпочиташе да си спести. Тя се интересуваше повече от жени, отколкото от мъже.
— Но ви е родила син?
— Израснала е в семейство, в което всички приемат сериозно дълга си. Беше любвеобилна майка.
— Семейство, най-крупният частен собственик на недвижими имоти в Осло, перфектна фасада и име, излъскано до блясък… Едно азиатско копеле изобщо не е влизало в плановете.
— Да, Агнете беше консервативна. Обърнах се за съвет към нея, защото в крайна сметка тя трябваше да вземе решението как да постъпим.
— Все пак компанията ви е била основана именно с нейните пари — кимна Симон. — И тя е взела решението. Да отстрани проблема. Целия проблем.
— За това не знам нищо.
— Естествено — защото не сте попитали. Оставили сте Агнете да се свърже с хора, които да ви свършат мръсната работа. А те, на свой ред, са били принудени да натопят някой друг за убийството, защото случаен свидетел разказал пред полицията как в заден двор е видял някой да забива спринцовка в тялото на момиче в безпомощно състояние. Било е нужно следите да се прикрият и вие сте платили.
— Не съм убил никого — сви рамене Ивершен. — Просто спазвам моята част от сделката и ви казвам каквото знам. Въпросът е дали вие ще спазите вашата.
— Въпросът е как жена като вашата съпруга е влязла във връзка с отрепка като Кале Фарисен.
— Нямам представа кой е Кале Фарисен.
— Нямате, значи. — Симон преплете пръсти пред себе си. — Но знаете кой е Близнака.
В стаята настана миг на пълна тишина. Сякаш дори уличният трафик навън затаи дъх.
— Моля? — попита накрая Ивершен.
— В продължение на няколко години работех в „Икономическа полиция“. Вашата фирма за недвижими имоти въртеше бизнес с Близнака. Помагахте му да изпере постъпленията от наркотици и трафик, а в замяна той ви осигуряваше фиктивни дефицити, благодарение на които вие спестявахте данъци от порядъка на стотици милиони.
Ивер Ивершен поклати глава:
— Боя се, че не познавам никакъв Близнак.
— Като изключим първата част от изречението, останалото е лъжа. Разполагам с доказателства за вашето сътрудничество.
— Нима? — Ивершен долепи върховете на пръстите си. — Щом „Икономическа полиция“ е имала доказателства, защо не ми е било повдигнато обвинение?
— Защото ме саботираха отвътре — обясни Симон. — Но знам със сигурност, че Близнака е използвал кървавите си пари, за да купува бизнес имоти от вас, а по-късно ви ги е продавал на по-висока цена. Поне на хартия. Така той е отчел привидна печалба, позволила му да внесе парите от дрогата в банкова сметка, без данъчните власти да се впуснат да го тормозят с въпроси откъде са дошли. А при вас се е получила привидна загуба, която сте имали право да приспаднете от бъдещи печалби и така сте избегнали да давате своя принос към хазната. Ти на мене, аз на тебе.
— Интересна теория. — Ивершен разпери ръце. — Е, съобщих ви всичко, каквото знам. Има ли друго?
— Да. Искам да се срещна с Близнака.
— Вече ви казах: не познавам такъв човек — въздъхна тежко Ивершен.
Симон кимна сякаш на себе си.
— Знаете ли, в „Икономическа полиция“ чувахме тази реплика толкова често, че мнозина започнаха да се съмняват дали Близнака е реална личност, или просто мит.