— Така, като ви слушам, и на мен ми се струва по-скоро мит, Кефас.
Симон се изправи.
— Много добре. Само че митовете не контролират пазара на дрога и секс в цял град години наред, Ивершен. Митовете не ликвидират бременни жени по молба на бизнес партньорите си. — Наведе се напред, постави длани навътре върху бюрото и издиша така, че Ивершен да усети вкуса на старческия му дъх: — Никой мъж не би се изплашил до смърт от някакъв си мит, и то до степен да е готов да скочи в пропастта. Сигурен съм, че Близнака съществува.
Симон се изправи и тръгна към вратата, размахвайки телефона.
— Ще свикам пресконференция още докато съм в асансьора. Съветвам ви незабавно да си поговорите със сина си по мъжки.
— Почакайте!
Симон спря пред вратата, но не се обърна.
— Ще… ще видя какво мога да направя.
Симон извади визитка, постави я върху стъклената витрина с небостъргача с форма на кока-кола.
— Давам ви срок до шест часа.
— Вътре в Държавния? — повтори невярващо Симон в асансьора. — Лофтхюс е нападнал Франк в личния му кабинет?
Кари кимна.
— Само това знам засега. Какво каза Ивершен?
— Нищо — сви рамене Симон. — Поиска, естествено, да се свърже с адвоката си, преди да каже каквото и да било. Утре ще трябва да поговорим с тях.
Арил Франк седеше на ръба на леглото и чакаше да го отведат в операционната. Беше облечен със светлосиня болнична риза. На китката му сложиха гривна с името. През първия час не го болеше, но сега болките се появиха и мижавата инжекцийка, поставена му от анестезиолога, не му помагаше особено. Вярно, обещаха му по-силна упойка непосредствено преди началото на операцията. Щяла да обезчувстви цялата му ръка. При него се отби някакъв хирург, представи се като „хирургът по ръцете“ и му разясни надълго и нашироко какви са днешните възможности на микрохирургията, а пръстът на Франк бил пристигнал в болницата с толкова чист и гладък разрез, че след като го съединят със законния му собственик, оставало само да пораснат нерви. След около два месеца Франк щял да може да използва пръста си „за това-онова“. Шегата навярно беше добронамерена, но Франк не беше в настроение за подобни глупости. Прекъсна хирурга и го попита колко време ще му е нужно да пришие пръста, за да знае кога ще се върне на работа. Самата операция продължава няколко часа, отвърна лекарят и за негово учудване пациентът си погледна часовника и изруга приглушено, но доловимо.
Вратата се отвори, Франк вдигна глава. Надяваше се да е анестезиологът, защото вече не само ръката, а и цялото му тяло, и главата туптяха болезнено.
Ала не влезе човек в бяло или в зелено, а висок, слаб мъж в сив костюм.
— Понтиус? — изненада се Франк.
— Здравей, Арил. Искам само да проверя как си.
Франк присви око. Все едно така по-лесно щеше да отгатне същинската цел на посещението. Директорът на полицията седна на съседното легло и посочи с глава бинтованата ръка на Франк.
— Боли ли?
— Ще мине. Търсите ли го?
— Лофтхюс сякаш се е изпарил — вдигна рамене Понтиус Пар. — Но все някак ще го намерим. Според теб какво искаше?
— Какво е искал — изсумтя Франк. — Дявол знае. Явно е тръгнал на извратен кръстоносен поход.
— Именно. И въпросът е кога и къде ще нанесе следващия си удар. Даде ли ти някакви подсказки?
— Подсказки ли? — Франк изпъшка и леко сви ръката си. — Друг път.
— Но все за нещо сте говорили.
— Той говореше. Аз бях със запушена уста. Искаше да знае кой бил Къртицата.
— Да, видях.
— Видял си?
— Да, върху листовете в кабинета ти. Онези, дето не бяха опръскани целите с кръв.
— Влизал си в кабинета ми?
— Случаят се ползва с приоритет, Арил. Този тип е масов убиец. Пресата ни диша във врата — това е едно на ръка. Но сега и градската управа започна да си вре носа. От сега нататък искам да участвам пряко в следствения процес.
— Добре — сви рамене Франк.
— Имам въпрос…
— Предстои ми операция и изпитвам адски болки, Понтиус. Може ли да почака?
— Не. Сони Лофтхюс е бил разпитан за убийството на Ева Муршан, но е отрекъл да го е извършил. Някой казал ли му е, че съпругът е бил главният ни заподозрян, преди да намерим косъм от Лофтхюс на местопрестъплението? Че на практика разполагахме с доказателства за вината на Юнгве Муршан?
— Не знам. Защо питаш?
— Просто така, интересно ми е. — Пар сложи длан върху рамото на Франк, а той усети как болката обхвана цялата му ръка. — Сега мисли за операцията.