Двамата мъже го откараха до пристана „Акер Брюге“, който всъщност не е пристан, а квартал с магазини, офиси, някои от най-скъпите апартаменти в града и петдесетина ресторанта, кафенета и барове. Тръгнаха пеша по алеята до водата. Видяха корабчето от Несодтанген да акостира. Свърнаха в една от многото странични преки, продължиха по-навътре и се спуснаха по тясна желязна стълба до врата с елипсовиден прозорец — очевидно идеята беше да се предизвика асоциация с морска храна. До вратата върху малка табела с изключително дискретни букви пишеше „Ресторант «Наутилус»“. Един от мъжете задържа вратата и влязоха в тясно антре. Изтръскаха дъжда от палтата си и ги окачиха в необслужвания гардероб. Не се виждаше жива душа. „Типичен ресторант за пране на пари“ — беше първата мисъл на Симон. Не прекалено голям, но със сравнително висок наем и местоположение, позволяващо да се оправдаят тлъстите приходи от оборота, за които така или иначе никой нямаше да държи сметка, защото облагаемата печалба рядко предизвиква въпроси от страна на данъчните власти.
Симон беше вир-вода. Размърда пръстите си в обувките и те изжвакаха. Но не по тази причина трепереше.
Голям, продълговат аквариум разделяше на две залата за хранене и беше единственият източник на светлина в помещението. До маса отпред, гърбом към аквариума, седеше внушителна фигура.
Заради нея трепереше Симон.
Никога не го беше виждал на живо, но нито за секунда не се усъмни кой е.
Близнака.
Мъжът сякаш запълваше цялото помещение. Симон не можеше да определи дали това впечатление се дължеше на физическите му размери, или по-скоро силно осезаемото му присъствие и тежестта от власт и богатство го поставяха в позицията да се разпорежда с толкова много съдби. Или всички онези легенди около неговата личност го правеха да изглежда още по-голям? Багажът от смърт, безсмислена жестокост и разрушение?
Мъжът направи едва забележимо движение към стола, който негов служител издърпа отсреща. Симон седна.
— Симон Кефас. — Мъжът потърка брадичката си с пръст.
Високите мъже често имат изненадващо високи гласове.
Не и Близнака.
Гръмовитият му бас образува концентрични кръгове върху повърхността на водата в чашата пред Симон.
— Знам какво искаш, Кефас. — Мускулите играеха под костюма, готов сякаш всеки момент да се пръсне по шевовете.
— И какво е то?
— Пари за очната операция на Елсе.
При звука на името на любимата му от устата на този мъж Симон преглътна с мъка.
— Въпросът е какво имаш за продан.
Симон извади телефона си, отвори електронната си поща, постави апарата върху масата и пусна записа. Гласовете от звуковия файл, който бе получил, звучаха металически:
— … на коя сметка и на чие име Нестор ти е плащал… На твое място бих помислил добре, преди да отговоря.
Пауза. После друг глас:
— Сметката се води на името на компания. „Денис ООД“, регистрирана на Каймановите острови.
— А номерът?
Пак пауза.
— Осем, три, нула…
— По-бавно. И по-ясно.
— Осем. Три. Нула. Осем…
Симон спря записа.
— Предполагам, позна по гласа кой отговаря на въпросите.
Исполинът отговори с лек жест, който можеше да означава какво ли не.
— Това ли продаваш?
— Изпратиха ми записа от адрес в хотмейл. Още не съм успял да го проследя — а впрочем не съм се и опитвал. Защото засега само аз знам за аудиофайла. В него директорът на Държавния затвор…
— Заместник-директорът.
— … посочва тайна сметка, по която е получавал пари от Хюго Нестор. Проверих номера на сметката. Сведенията са достоверни.
— И с какво точно този запис е ценен за мен?
— Ценен е, защото, ако го предам в полицията, ще изгубиш важен сътрудник. — Симон се прокашля. — Още един важен сътрудник.
Исполинът вдигна рамене.
— Един заместник-директор на затвор винаги може да се замени. И без това по всичко изглежда, че потенциалът на Франк е изчерпан. С какво друго разполагаш, Кефас?
Симон издаде напред долната си устна.
— С доказателства, че си прал пари през фирмата за недвижими имоти на Ивершен. И с ДНК доказателства за връзката на Ивер Ивершен-старши с виетнамска девойка, която вие сте внесли в страната и сте убили, а после сте накарали Сони Лофтхюс да поеме вината.
Близнака потърка брадичката си с два пръста.
— Чух те. Продължавай.
— Мога да се погрижа нито един от тези случаи да не се разследва, ако получа пари за операцията.
— За каква сума говорим?
— Два милиона крони.