Приятно? В гласа му обаче не се долавяше нито капчица ирония.
— … но няма да съм тук дълго.
Тук? В Осло? В страната? Или на земята?
— Какво ще правиш? — попита Симон.
— Мисля, че знаеш.
— Ще намериш и ще накажеш онези, които стоят зад цялата работа. Онези, за чийто престъпления си лежал. Ще намериш и Къртицата.
— Не разполагам с много време.
— Мога да ти помогна.
— Благодаря ти, Симон, но най-добре ще ми помогнеш, ако правиш, каквото правеше и досега.
— А именно?
— Да не ме спираш.
Настъпи пауза. Симон се заслуша за шумове на заден план, които да му подскажат къде се намира младежът. Долови тихо, ритмично думкане и спорадични възклицания и викове.
— Според мен ти искаш същото като мен, Симон.
Симон едва преглътна.
— Помниш ли ме?
— Трябва да вървя.
— С баща ти…
Връзката прекъсна.
— Благодаря, че се отзова.
— Ама моля ти се, приятелю. — Пеле погледна клиента в огледалото за обратно виждане. — При нас, таксиметровите шофьори, апаратът се включва по-малко от трийсет процента от работния ден. Твоето обаждане ще се отрази добре и на мен, и на оборота. Накъде да карам?
— Към „Юлерн“.
Последния път, когато Пеле го вози, младежът му бе поискал визитка. Случваше се пътници да го правят, ако са доволни, но после не се обаждаха. Беше съвсем лесно да си извикаш такси по телефона или да си хванеш на улицата. Защо тогава този младеж бе настоял Пеле да измине цялото разстояние от Стария град до „Квадратурата“, за да го вземе пред съмнителния хотел „Бисмарк“, шофьорът нямаше представа.
Младежът беше облечен в елегантен костюм и първоначално Пеле не го позна. У него имаше нещо различно. Носеше същия червен спортен сак, а до него на земята стоеше същото дипломатическо куфарче. Когато стовари сака на задната седалка, отвътре издрънча метал.
— Много щастливи изглеждате на снимката — отбеляза младежът. — Това съпругата ти ли е?
— Да, да. — Пеле усети как се изчервява.
Преди не се бе случвало някой да коментира снимката. Беше я закрепил ниско от лявата страна на волана, та клиентите да не я виждат. Но се зарадва, че от снимката личи колко са щастливи. Колко щастлива е тя. Беше избрал не най-хубавата снимка, а онази, на която съпругата му изглеждаше най-щастлива.
— Тази вечер сигурно ще приготви кюфтета — каза Пеле. — А после сигурно ще се поразходим из парка. В такива топли дни като днешния там подухва много приятен ветрец.
— Звучи супер. Истинска благодат е да си срещнал жена, с която да можеш да споделиш живота си, нали?
— Да — потвърди Пеле и погледна в огледалото. — Това е самата истина.
Обикновено оставяше клиентите да говорят повече. Обичаше да става съпричастен към нечий чужд живот за краткото време на един курс с такси. Деца и брак. Работа и жилищен кредит. За малко се чувстваше част от дребните и големите радости и тревоги в някое семейство; не му се налага да говори за себе си. Повечето таксиметрови шофьори просто обожаваха да го правят. Между него и този млад мъж по чудноват начин се бе зародила задушевна близост. Беше му приятно да си говорят.
— А ти? — попита Пеле. — Имаш ли си приятелка?
Момчето поклати глава с усмивка.
— И защо? Никоя ли не ускорява ритъма на пейсмейкъра?
Момчето кимна.
— Охо? Браво на теб, друже. И на нея.
Младежът пак поклати глава.
— Какво? Само не казвай, че не те иска. Е, първия път, когато те видях да повръщаш до онази стена, изглеждаше доста изпаднал, ама днес, с костюм и така нататък…
— Благодаря. Но се боя, че нямам шанс при нея.
— Защо? Каза ли ѝ, че си падаш по нея?
— Не. Трябва ли?
— Непрекъснато, по няколко пъти на ден. Представи си го като кислород: никога не спира да им се услажда. Обичам те, обичам те. Пробвай и ще разбереш какво имам предвид.
На задната седалка настъпи кратко мълчание. После се чу прокашляне.
— Как… как разбираш дали някой е влюбен в теб, Пеле?
— Просто го знаеш. Разбира се по всички онези неназовими дребни неща. И любовта те обгръща като пара от горещ душ. Не виждаш отделните капчици, но се стопляш. И се чувстваш мокър. И чист. — Пеле се засмя, смутен и малко горд от думите си.
— А ти продължаваш ли да се къпеш в нейната любов и всеки ден да ѝ повтаряш, че я обичаш?
Пеле изпита с чувството, че въпросите не възникват спонтанно, младежът е планирал да го пита за тези неща и те са свързани със снимката му с жена му — явно клиентът я бе забелязал по време на някое от пътуванията им.