Марта затвори очи и извика с все сила:
— Млъкни и се прибери вътре!
Отвори очи и видя, че той се усмихва. После прошепна с разкървавени устни — толкова тихо, че се наложи тя да се наведе към него, за да го чуе:
— Той е прав, Марта. Човек наистина усеща как любовта те очиства, смъква от теб цялата мръсотия.
Изправи се, олюля се за миг, излезе през портата със залитане и се качи в таксито.
— Почакай! — извика тя и грабна куфарчето от алеята. Ала таксито вече пътуваше по улицата към мрака в края на квартала с еднофамилни къщи.
Трийсет и шеста глава
Ивер Ивершен се залюля на пети и завъртя столчето на празната си чаша от мартини. Загледа се в гостите на партито, скупчени на групички на бялата варосана тераса и в дневната. Беше с размерите на средно голяма бална зала и обзаведена по вкуса на човек, който няма да живее там. „Интериорни дизайнери с неограничен бюджет и ограничен талант“ — както често повтаряше Агнете. Мъжете бяха облечени съгласно молбата в поканата. Жените съставляваха категорично малцинство, но затова пък изпъкваха с присъствието си. Ослепително красиви, съблазнително млади, с интересен, разнообразен етнически произход. Високи цепки, голи гърбове и дълбоки деколтета. Елегантни, екзотични и вносни. Истински красивото винаги се среща рядко. Ивер Ивершен нямаше да се учуди, ако някой преведе снежен леопард през стаята.
— Май тук се е изсипало целокупното съсловие на финансистите в Осло.
— Само по-немарливата част от него — отбеляза Фредрик Ансгар, нагласи папийонката си и отпи от джина с тоник. — Другите са по летните си вили.
„Грешиш — възрази наум Ивер Ивершен. — Който има неуредени финансови взаимоотношения с Близнака, сто процента е дошъл. Не биха посмели да си правят оглушки.“ Близнака. Ивершен погледна грамадния мъж, застанал до рояла. Приличаше на социалистически труженик от съветски пропаганден плакат или на някоя от прочутите скулптури на Густав Вигелан в едноименния парк в Осло. Всичко в този мъж беше голямо, масивно и сякаш изсечено с длето: главата, ръцете, пръстите, прасците. Високо чело, масивна брадичка, месести устни. Събеседникът му, макар и охранен и висок над метър и осемдесет, до Близнака приличаше на джудже. Ивер го беше виждал някъде. През едното око на мъжа минаваше превръзка. Навярно го знаеше от медиите. Сигурно известен финансист.
Ивершен си взе нова чаша с мартини от подноса на сервитьора, който обикаляше помещението. Даваше си сметка, че не бива да пие повече, защото вече бе замаян. Но не му пукаше. Все пак беше скърбящ вдовец. Всъщност точно затова не биваше да прекалява с алкохола. Имаше риск да изтърве нещо и после да съжалява.
— Знаеш ли как Близнака се е сдобил с прякора си?
— Да, чувал съм историята — кимна Фредрик.
— Брат му се удавил при злополука, така разправят.
— Злополука? В кофа с вода?
Фредрик се разсмя и оплакна око в чернокожата красавица, която мина покрай тях с грациозна стъпка.
— Виж, дошъл е даже епископ — отбеляза Ивер. — Чудя се той пък как е попаднал в мрежата.
— Да, внушителна сбирщина от най-различни типове. Вярно ли е, че за него работи и шеф в затвора?
— Ще го кажа така: нещата не свършват дотам.
— Човек в полицията?
Ивер мълчеше.
— Колко нависоко?
— Ти си млад мъж, Фредрик, и макар да си вече вътре, все още не си окончателно прикован към него и разполагаш с възможности да се оттеглиш. Но колкото повече знаеш, толкова повече се закотвяш, повярвай ми, Фредрик. Само да можех да върна времето назад…
— А какво става със Сони Лофтхюс и Симон Кефас? Ще се реши ли въпросът?
— Да. — Ивер се загледа в дребничка, грацилна девойка, седнала сама до бара.
Тайландка? Или виетнамка? Толкова млада, красива и наконтена. Толкова инструктирана. Толкова изплашена и уязвима. Точно като Май. Почти му дожаля за полицая. И той се намираше в капан. Беше продал душата си в името на любовта към по-млада жена и точно като Ивер щеше да изпита на свой гръб какво е да си унизен. Или поне Ивер се надяваше човекът да го изпита, преди Близнака да направи каквото е нужно. Да изпревари Симон Кефас. Езерце в Йостмарка? Кефас и Лофтхюс вероятно ще потънат в две различни езера.
Ивер Ивершен затвори очи. Замисли се за Агнете. Идеше му да запрати чашата в стената. Вместо това я пресуши на екс.
— Диспечерска централа на „Теленор“, отдел „Сътрудничество с органите на реда“.
— Добър вечер. Обажда се главен инспектор Симон Кефас.