Пеле все още виждаше силуета на мъжа в бялата къща. Стоеше зад голям панорамен прозорец без завеси в осветена стая, изложен като експонат. Все едно чакаше някого.
Ивер видя как исполинът и мъжът, с когото разговаряха до рояла, се отправят към него и Фредрик.
— Иска да говори с теб, не с мен — прошепна Фредрик и се отдалечи. Явно се беше прицелил в нещо руско на бара.
Ивер преглътна с усилие. От колко години той и Близнака въртяха бизнес, седяха в една лодка, споделяха възходи и по някое и друго рядко падение, например когато вълната от последици, предизвикани от световната финансова криза, оплиска леко и норвежкия бряг. И въпреки това Ивер продължаваше да чувства напрежение и едва ли не уплаха при срещите си с него. Някой бе подхвърлил, че Близнака вдига от лежанка собственото си тегло плюс половината от него. И то неведнъж, а последователно десет пъти. Всъщност не само външността му вдъхваше усещане за заплаха. При общуване с него човек знаеше, че всичко казано — абсолютно всяка дума и дори и най-слабият нюанс в интонацията му, включително — или най-вече — неволните нотки — ще бъде уловено от Близнака. Освен, разбира се, всички издайнически жестове и мимики.
— Е, Ивер. — Нискочестотен, тътнещ глас. — Как върви? Агнете. Тежко, а?
— Да. — Ивер се огледа нервно за сервитьор.
— Искам да те запозная с един човек, понеже имате доста общо. И двамата наскоро овдовяхте…
Мъжът с превръзката над окото протегна ръка.
— … и убиецът е един и същ — довърши исполинът.
— Юнгве Муршан — представи се мъжът и стисна ръката на Ивер. — Моите съболезнования.
— Подобно — отвърна Ивер Ивершен.
Затова, значи, човекът му се струваше познат. Беше не друг, а корабният магнат, съпруг на жената, на която бяха отрязали половината глава. Известно време той беше главният заподозрян на полицията. Докато на местопрестъплението не намериха ДНК. ДНК на Сони Лофтхюс.
— Юнгве живее в околностите на Драмен. И точно тази вечер се съгласи да ни услужи с къщата си.
— Ясно…
— Ще я използваме като капан. Ще хванем убиеца на Агнете, Ивер.
— Близнака смята, че има голяма вероятност тази вечер Сони Лофтхюс да се пробва да ме нападне в дома ми — засмя се Юнгве Муршан и погледът му запретърсва околните. — Хванахме се на бас, защото на мен никак не ми се вярва. Може ли да помолиш сервитьорите си да поднесат нещо по-силничко от мартини, Близнак?
— Това е най-логичният следващ ход на Сони Лофтхюс — настоя исполинът. — За щастие е много последователен и предсказуем. Ще спечеля баса. — Той се усмихна широко.
Под мустака се оголиха бели зъби. Очите заприличаха на две черти върху месестото лице. Сложи грамадната си ръка върху гърба на корабния магнат:
— И предпочитам да не използваш прякора ми, Юнгве.
Онзи му се ухили.
— За Близ… ааа…
Отворената му уста застина в невярваща гримаса. Ивер видя как пръстите на исполина пуснаха врата на Муршан, а той се наведе напред и избухна в кашлица.
— Разбрахме се, нали? — Близнака вдигна ръка към бара и щракна с пръсти: — Питиета!
Марта бъркаше безцелно с лъжицата в крема с бита сметана и жълти малини и пропускаше покрай ушите си думите, с които я замерваха от всички краища на масата. Случвало ли се е и друг път този мъж да я оскърбява? Опасен ли е? Ако живее в приюта, пак ще го види, мили боже! Възможно ли е да подаде оплакване срещу Андерш заради решителната му намеса, когато се спусна да я защити? От тези наркомани може да се очаква всичко. Едва ли, бил е надрусан и после няма да си спомня нищо. Един чичо изказа мнение, че наркоманът приличал на излъчена по телевизията снимка на престъпник, издирван за убийство. Как се казва, чужденец ли е? Какво има, Марта, защо не отговаряш? Е, как защо, не се ли сещаш — длъжна е да пази служебна тайна.
— Ям крем с малини — обади се най-сетне Марта. — Вкусен е, опитайте го и вие. Отивам да донеса.
В кухнята Андерш изникна зад нея.
— Чух го — просъска той. — Обичам те? Беше същият онзи, от коридора в „Ила“. Дето си разменяхте влюбени погледчета. Какво имаш с него?
— Андерш, не…
— Чукали ли сте се?
— Престани!
— При всички случаи е гузен. Иначе щеше да извади пистолета. За какво беше дошъл, да ме гръмне ли? Ще се обадя в полицията…
— И ще им обясниш как, без да си бил заплашван, си нападнал човек и си го ритал в главата?