— След него! — изрева Бо. — Трябва да го хванем, преди да стигне до града!
Пеле се взираше невярващо след хондата. Чу изстрелите и видя в огледалото как хондата изскочи от имението с гръм и трясък, докато във въздуха хвърчаха парчета от кокетната бяла ограда. Видя и как колата си проправи път през обработваемата земя, засята със земеделски култури, глътнали крупни субсидии, после се върна на пътя и продължи съмнителното си пътуване. Очевидно младежът не беше опитен шофьор, но Пеле си отдъхна, когато под лунната светлина зърна окървавената кърпа над волана зад счупеното предно стъкло. Поне беше жив.
Чу викове от къщата.
Звук от зареждане на пушка в тихата лятна нощ.
После — от палене на автомобилен двигател.
Пеле нямаше представа кои са тези хора. Младежът му бе казал, че мъжът вътре бил убиец, но можеше и да не е истина. Ами ако е отнел човешки живот неволно, например, докато е шофирал пиян. А после си е излежал присъдата и сега пак е на свобода. Пеле нямаше откъде да знае дали е така. Знаеше едно: след месеци и години, които се бе погрижил да прекара предимно зад волана, пак се бе озовал в същата критична ситуация. И се налагаше да избира дали да реагира, или да изпадне в ступор; да промени траекторията на небесните тела или не. Млад мъж, който не може да получи жената, която иска. Плъзна поглед по снимката отстрани на волана.
Включи на скорост и подкара след хондата. Спусна се по склона и пое по тесния мост. Горе, на възвишението, мярна два фара да прорязват мрака. Настъпи газта, набра скорост, завъртя волана леко надясно, хвана ръчната спирачка. Натискаше и отпускаше педалите с бързината и вещината на църковен органист. Рязко нави волана наляво. Задницата се залюля. Колата занесе. И спря идеално: точно напреки на пътното платно. Пеле кимна доволно; не беше изгубил съвсем форма. Изгаси двигателя, включи на първа предавка, дръпна ръчната спирачка, прехвърли се на съседната седалка и излезе оттам. Установи, че от двете страни на колата има по максимум двайсет сантиметра разстояние до перилата на моста. Заключи всички врати с едно натискане на ключа и тръгна към главното шосе. Мислеше за нея, през цялото време само за нея. Дали сега може да го види как върви като здрав? Почти не чувстваше болка в крака. Накуцваше съвсем леко. Навярно лекарите имаха право. Навярно беше време да захвърли патериците.
Трийсет и седма глава
Стана два — най-тъмният час от лятната нощ.
От безлюдното възвишение в гористата местност над Осло Симон виждаше как фиордът блести матово под едрата жълта луна.
— Е?
Симон се загърна по-плътно в палтото, сякаш бе застудяло.
— Често водех тук първата ми любов. Любувахме се на гледката, целувахме се, сещаш се…
Кари пристъпи на другия си крак.
— Нямахме къде другаде да го правим. Много години по-късно, когато с Елсе се събрахме, я доведох тук. Имахме апартамент и двойно легло, но това беше толкова… романтично и невинно. Почувствах се влюбен като тийнейджър.
— Симон…
Той се обърна и още веднъж обгърна панорамата с поглед. Полицейските коли с въртящите се сини светлини, заградителните ленти и синята хонда „Сивик“ със строшено предно стъкло и мъртъв мъж на пасажерската седалка, прегънат в меко казано невъзможна поза. Бяха се стекли много полицаи. Прекалено много. Паникьосваше много.
Като никога съдебният лекар бе пристигнал на местопрестъплението по-рано от Симон. Изказа мнение, че при сблъсък с автомобил мъртвият е счупил двата си крака, вследствие от удара е отхвръкнал над предния капак и е паднал в колата, където си е строшил врата в облегалката на седалката. Лекарят се чудеше как така по лицето или главата му няма рани от съприкосновението с предното стъкло. После обаче Симон извади от тапицерията на седалката топче с размерите на грахово зърно. Поиска анализ и на кръвта по шофьорската седалка. Нямаше начин кръвта от порезните рани на мъртвия да се стече по този начин…
— Той ли ни помоли да дойдем? — Симон отметна глава към Осмюн Бьорнста, който жестикулираше бурно и разговаряше с полицай от огледната група.
— Да — потвърди Кари. — Понеже колата е регистрирана на името на Ева Муршан, една от жертвите на Лофтхюс, Бьорнста искаше…
— Заподозрян.
— Моля?
— Лофтхюс е само заподозрян за убийството на Ева Муршан. Някой разпита ли Юнгве Муршан?
— Твърди, че не знае нищо. Снощи спал в хотел в Осло и последен е видял колата в гаража. Според колегите в Драмен в къщата му имало следи от престрелка. За жалост къщите на съседите са доста отдалечени и няма свидетели.