— Да, виждам, че идвате от полицията, но не водим дневник с имената на гостите.
— Изглежда ето така. — Симон постави пред момчето снимка.
То я разгледа. Поколеба се.
— Другият вариант е да нахлуем със сила и да затворим тази дупка. Според теб какво ще каже баща ти, ако по твоя вина бардакът му хлопне кепенците?
Приликата не го подведе. По реакцията на момчето разбра, че е налучкал правилно.
— Стая двеста и шестнайсет на втория етаж. Минете…
— И сам ще намеря пътя. Дай ми ключ.
Момчето пак се поколеба. Изтегли едно чекмедже, откачи ключ от голяма връзка и го подаде на Симон.
— Само не вдигайте много шум.
Симон подмина асансьора и изкачи стълбите на няколко скока. Ослуша се, докато вървеше по коридора. Цареше тишина. Пред стая 216 си извади пистолета — „Глок“. Опря пръст о спусъка с двойно действие. Пъхна ключа възможно по-безшумно в ключалката и го завъртя. Отвори вратата с лявата си ръка. Преброи до четири, рязко подаде глава и мигом се отдръпна. Издиша.
Вътре цареше мрак, но понеже завесите не бяха спуснати, светлината отвън стигаше, за да види леглото.
Беше застлано и празно.
Той влезе, провери банята. Четка и паста за зъби.
Върна се в стаята. Не включи осветлението, седна на съвършено излишния стол до стената.
Извади телефона си и набра някакъв номер. Някъде в стаята се разнесе звън. Симон отвори гардероба. Върху дипломатическо куфарче лежеше телефон. На светещия екран стоеше изписан неговият номер.
Той натисна „прекрати“ и се отпусна на стола.
Сони съзнателно не бе взел телефона със себе си, за да не го следят. Но едва ли бе очаквал някой да намери апарата в толкова гъсто населен район.
Симон се ослуша в мрака и сякаш чу как часовник тиктака, отброявайки времето до края.
Маркус беше още буден. Видя Сина да се задава по улицата.
Откакто другият човек бе влязъл преди няколко часа, Маркус не бе изпускал жълтата къща от поглед. Дори не се съблече. Искаше да е в готовност.
Позна Сина по походката. Вървеше по средата на притихналата улица, а светлините от уличните лампи го озаряваха. Изглеждаше изморен, навярно беше вървял дълго, защото се олюляваше. Маркус го улови през бинокъла. Синът беше облечен в костюм, държеше се отстрани за ребрата, а около главата му бе вързана червена кърпа. Кръв ли беше това по лицето му? Така или иначе, трябваше непременно да го предупреди. Той отвори внимателно вратата на спалнята си, измъкна се на пръсти на стълбите, нахлузи си обувките и притича до портата през изтънялата трева.
Синът го видя и спря пред портата на дома си.
— Добър вечер, Маркус. Не трябва ли вече да спиш?
Спокоен, благ глас. Имаше вид на дошъл от бойно поле, а говореше, все едно разказва история за лека нощ. „Когато порасна и вече не се страхувам, ще говоря с точно такъв глас“, помисли си Маркус.
— Боли ли те?
— Нещо ме удари, докато шофирах — усмихна се Синът. — Нищо страшно.
— В къщата ти има човек.
— Така ли? — Синът се обърна към лъскавите черни прозорци. — Полицай или бандит?
Маркус преглътна с мъка. Беше видял снимката по телевизията. Но чу и как майка му го увери, че няма от какво да се боят, защото този човек убивал само злосторници. А в Туитър мнозина приветстваха действията му, окуражаваха полицаите да оставят гангстерите да се избият помежду си, както понякога санитарните служби се стремят да създадат добри условия на живот за насекоми, които унищожават още по-вредни насекоми.
— Май нито едното от двете.
— Я виж ти…
В стаята влезе някой и Марта се събуди.
Беше ѝ се присънило нещо, свързано с онази жена на таванското. А, да, сънува детето ѝ. Как го вижда, то е живо, било е живо през цялото време, стояло е заключено в килера и си е изплакало очите в очакване някой да го освободи. И сега е излязло. Тук е.
— Марта?
В гласа му — неговия спокоен, обаятелен глас — се долавяше силна изненада.
Тя се обърна в леглото и го погледна.
— Нали каза, че мога да дойда. Никой не ми отвори, но знаех къде е ключът и…
— Ти дойде.
Тя кимна.
— Самонастаних се. Дано нямаш нищо против.
Той само кимна и седна в края на леглото.
— Матракът беше на пода. — Марта се протегна. — Вдигнах го да го сложа на мястото му и от дъсчената скара изпадна подвързана тетрадка. Оставих я ей там на масата.