19 март
Сони казва, че иска да тръгне по моите стъпки и да стане полицай. Според Хелене той е прекалено обсебен от мен, направо ме боготворял. Такива са всички синове, отговорих, на неговата възраст и аз не бях по-различен. Сони е добро момче, вероятно прекалено добро, а светът е суров, но независимо от всичко такова момче е истински дар за един баща.
Следваха няколко страници, които Маркус не разбра докрай. Съдържаха по-сложни изрази от рода на „скорошен частен фалит“ и „да си продадеш душата на Дявола“. И името Близнака.
Маркус прелисти по-нататък.
4 август
Днес в Отдела пак обсъждаха Къртицата; Близнака най-вероятно имал съзаклятник в полицията. Удивително е колко закостеняло мислят хората, дори полицаите. За тях винаги има един убиец, един предател. Не схващат ли колко гениално е да се действа в комбина? Единият винаги има алиби, докато другият действа. По този начин и двамата ще бъдат изцяло извън подозрение по толкова много случаи, че автоматично ще бъдат изключени като потенциални къртици. Мда, определено се наредихме добре. Идеално ни е. Ние сме корумпирани полицаи, прогнили до мозъка на костите; полицаи, предали всичките си принципи заради няколко келяви сребърника. Разпъваме чадър над търговията с наркотици, над трафика на хора, дори над поръчители на показни убийства. За нас вече не остана нищо свято. Има ли път назад? Остана ли възможност за изповед, покаяние и опрощение, без да съсипя всичко и всички около себе си? Не знам. Знам само, че трябва да изляза от тази схема.
Маркус се прозина. От четенето винаги му се доспиваше, особено когато се сблъскваше с толкова много неразбираеми думи. Прелисти няколко страници по-нататък.
15 септември
Колко дълго можем да продължаваме така, без Близнака да разбере кои сме? Комуникираме посредством адреси в хотмейл от два употребявани, откраднати компютъра, които взехме „назаем“ от хранилището за съхранение на конфискувани вещи и веществени доказателства, но това не ни дава стопроцентова сигурност. От друга страна, ако искаше, той щеше да си набави видеозаписи от местата, където си оправяме сметките. Когато миналата седмица прибрах плика, залепен с тиксо от долната страна на най-вътрешната пейка в ресторант „Брокера“ на улица „Бугставайен“ бях сигурен, че съм разкрит. Някакъв тип, седнал на бара, ме гледаше косо. Сякаш на челото му беше изписано, че е престъпник. И не сгреших. Дойде при мен и каза, че преди десет години съм го арестувал за сводничество. Това било най-хубавото нещо, което му се било случвало; зарязал всички глупости и сега с брат си отглеждал риба в собствен рибарник. Човекът ми благодари, стисна ми ръката и си тръгна. Истории като на филм. В плика, освен пари открих и писмо — Близнака настояваше да се издигна в полицията — явно не знаеше, че сме двама — да се добера до висока длъжност, за да съм по-полезен и за него, и за себе си. Ключова информация, големи пари. На всичкото отгоре можел да ми помогне да се добера до шефска позиция, имал връзки. Разсмях се на глас. Този тип е луд за връзване, от онези, дето не спират, преди да са си извоювали световно господство. Те не спират — трябва да бъдат спрени. Показах писмото на С. Не знам защо, но той не се смя.
През отворения прозорец Маркус чуваше как майка му го вика. Явно ѝ трябваше за нещо. Ненавиждаше навика ѝ да отваря прозореца и да крещи името му над околните блокове, все едно вика куче. Той продължи да прелиства.
6 октомври
Нещо се е случило. Според С трябва да спрем, докато играта още не е загрубяла, да замразим целия проект. Вече няколко дни Близнака не отговаря на имейла ми — за пръв път се бави толкова. Да не би двамата да са разговаряли? Това не знам, но знам, че не можем просто така да се махнем. С вече ми няма доверие. Показахме един другиму истинските си лица.
7 октомври
Снощи внезапно разбрах. Близнака се нуждае само от един от нас и точно това ще получи: един от нас. Другият ще бъде пренебрегнат, огорчен свидетел, който трябва да бъде елиминиран. С го е схванал преди мен. Затова трябва да действам бързо; да го очистя, преди той да очисти мен. Помолих Хелене да придружи Сони на турнира по борба утре — уж защото имам малко работа. Попитах С съгласен ли е да се срещнем в полунощ при средновековните останки в Маридален; искам да поговорим, така му казах. Той звучеше малко учуден, че определям среща на толкова пусто място и в толкова късен час, но се съгласи.