Целувката.
Тя беше всичко, което някога бе искал.
Маркус мигаше пред телевизора.
Говореха за убитите през последните седмици. И по телевизията, и по радиото непрекъснато въртяха все тази тема. Мама настояваше Маркус да не прекалява с гледането на такива новини, защото ще сънува кошмари. Но той вече нямаше кошмари. Пък и бе видял познато лице по телевизията. Мъжът седеше до маса, отрупана с микрофони, и отговаряше на въпроси. Маркус го помнеше заради особените, четириъгълни стъкла на очилата. Момчето не знаеше как да тълкува това, нито пък каква е връзката. Но му беше ясно, че на този мъж вече няма да му се налага да идва и да пуска отоплението в жълтата къща, защото тя бе изгоряла до основи.
Пета част
Четирийсет и втора глава
В шест без двайсет и пет Беатрис Юнасен, рецепционистка в адвокатската кантора „Томте и Йоре“, сподави прозявката си, докато се опитваше да се сети за кой филм ѝ напомня тренчкотът на жената пред нея. Май на лента с Одри Хепбърн. „Закуска в Тифани“? Освен това носеше копринена забрадка и слънчеви очила ала шейсетте. Жената остави един сак върху плота, каза, че бил за Ян Йоре, а той знаел за какво става въпрос, и си тръгна.
Половин час по-късно слънцето се отрази в прозорците по червената тухлена фасада на кметството в Осло, а първите корабчета вече приставаха на кея до „Акер Брюге“. Хората, прихождащи ежедневно от Несодтанген, Сун и Дрьобак, слизаха на брега и се втурваха към работните си места. Очертаваше се поредният безоблачен ден, но във въздуха се усещаше някакъв хлад, намек, че и това лято няма да трае вечно. Двама мъже вървяха рамо до рамо по алеята покрай пристаните. Минаваха покрай ресторанти, където столовете все още стояха върху масите, обърнати с краката нагоре; покрай магазини за дрехи, които щяха да отворят едва след няколко часа; покрай улични продавачи, заети да разопаковат стоката си и да се подготвят за последните си попълзновения към туристите в столицата. По-младият от двамата мъже беше облечен в елегантен, но измачкан сив костюм, осеян с петна. По-възрастният носеше карирано сако от разпродажба в „Дресман“ и панталон, асорти единствено с цената си. Двамата имаха еднакви слънчеви очила, купени на една бензиностанция преди двайсет минути, и стискаха в ръце еднакви дипломатически куфарчета.
Мъжете завиха в безлюдна пресечка. Петдесет метра по-нататък се спуснаха по тясна желязна стълба до скромната врата на един ресторант, където, съдейки по името, изписано с дискретен шрифт, най-вероятно се предлагаха рибни специалитети и морски дарове. По-възрастният хвана дръжката и дръпна. Беше заключено. Почука. От вътрешната страна на прозореца с форма на илюминатор се показа лице, деформирано като в криво огледало. Устата се раздвижи и думите прозвучаха все едно изпод вода:
— Вдигнете си ръцете, за да ги виждам.
Подчиниха се и вратата се отвори.
Посрещна ги рус, набит здравеняк. Държеше насочен към тях пистолет.
— Вече се познаваме — подхвърли по-възрастният мъж и бутна слънчевите очила нагоре към челото си.
— Влизайте — нареди блондинът.
Вътре двама мъже в черни костюми веднага се заеха да ги претърсват, а блондинът се облегна небрежно на плота на гардероба, без обаче да сваля пистолета. Извадиха пистолет от кобура на рамото на по-възрастния посетител и го подадоха на блондина.
— Този е чист — обяви мъжът, обискирал по-младия. — Но около кръста му е усукан бинт.
Блондинът прикова поглед в младия.
— Ти ли си Будата с меча? Ангел от ада, а?
Младият не отговори. Блондинът плю на пода пред лъскавите му черни официални обувки.
— Много ти отива, защото май някой е зашил проклет кръст на челото ти.
— И на твоето.
Блондинът сбърчи чело.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш, Буда?
— Не го ли усещаш?
Блондинът пристъпи крачка напред и се вдигна на пръсти — носовете им почти се докоснаха.
— По-кротко — обади се по-възрастният.
— Млъквай, дъртак — скастри го блондинът, разтвори якето на младия мъж и му вдигна ризата. Пръстите му бавно се плъзнаха по превръзката. — Тук ли? — попита той, докато ръката му стигна до раната.
Две капки пот избиха върху челото на младия мъж над слънчевите очила. Блондинът забоде пръст в превръзката. Младият отвори уста, но оттам не излезе нито звук.