Блондинът оголи зъби:
— Благодаря, явно раната е тук.
Той зарови пръсти навътре, защипа месото и го дръпна.
От устата на младия се изтръгна дрезгав хрип.
— Бо, той чака — обади се един от костюмираните в черно.
— Знам де, знам — отвърна тихо блондинът, без да откъсва поглед от младия, който дишаше тежко.
Блондинът стисна още по-силно. Една-единствена сълза се търколи по бледата буза под слънчевите очила.
— Поздрави от Сюлвестер и Евгени — прошепна блондинът, пусна го и се обърна към своите хора. — Вземете им куфарчетата и ги въведете вътре.
Двамата посетители предадоха куфарчетата и влязоха в ресторанта.
По-възрастният машинално забави крачка.
Силуетът на мъж, на истински исполин, се очертаваше върху фона на зелена светлина, струяща от аквариум, в който блестеше кристал върху голям бял камък с дълги нишки. Те се гърчеха в потока от мехурчета, а разноцветни риби се стрелкаха наляво-надясно. На дъното лежаха омари. Щипките им бяха омотани със стоманена тел.
— Както ти обещах… — прошепна по-възрастният. — Ето го.
— Но никъде не виждам къртица — възрази по-младият.
— Имай ми доверие, ще присъства.
— Главен инспектор Симон Кефас — избоботи гръмовито исполинът. — И Сони Лофтхюс. Отдавна чакам този момент. Сядайте.
Двамата мъже се приближиха и седнаха на столовете срещу него. Движенията на по-младия бяха по-сковани.
От летящата врата на кухнята безшумно се плъзна фигура. Широкоплещеста и дебеловрата като другите трима.
— Дойдоха сами — докладва той, застана до триото от посрещани и заедно образуваха полукръг зад двамата посетители.
— Прекалено светло ли ти е? — попита исполинът, обърнат към по-младия, все още със слънчевите очила.
— Виждам достатъчно, благодаря — отвърна беззвучно той.
— Добър отговор. Ще ми се да имах младите ти здрави очи. — Исполинът посочи своите. — Знаеш ли, че чувствителността на зрението към светлината намалява с трийсет процента още преди да навършиш петдесет? Така погледнато, животът представлява пътуване към мрака, не към светлината, нали? Извинете за неволната двусмислица, главен инспектор Кефас, не съм искал да намеквам за недъга на съпругата ви. Но точно по тази причина трябва да се научим да се ориентираме в живота без помощта на зрението си; да усвоим способността на къртицата да използва други сетива, за да усещаме какви препятствия и заплахи дебнат пред нас, нали?
Той разпери ръце. Приличаше на багер с две кофи.
— Или — разбира се — да си купим къртица, та да вижда вместо нас. Проблемът с къртиците е, че те общо взето стоят само под земята и лесно можеш да ги изгубиш от поглед. Както аз изгубих моята. Нямам представа къде се дяна. Доколкото разбирам, и ти издирваш същата къртица, нали?
Младият сви рамене.
— Нека отгатна. Кефас те е примамил тук с обещанието да се срещнеш с Къртицата, нали?
Инспекторът се прокашля:
— Сони дойде на срещата доброволно, защото иска да сключите мир. Смята, че вече е получил пълно удовлетворение за случилото се с баща му. И предлага да заровите томахавката. За да покаже колко е искрен в намеренията си, ще ти върне парите и дрогата, които е взел. В замяна иска да престанеш да го преследваш. Може ли да донесете куфарчетата?
Исполинът кимна на блондина, а той постави двете куфарчета върху масата. Полицаят посегна към едното, но блондинът отблъсна ръката му.
— Както желаете. — Кефас вдигна ръце във въздуха. — Исках само да покажа, че господин Лофтхюс е донесъл една трета от цялата дрога и една трета от парите. Останалото ще получите, когато му обещаете примирие и го пуснете да си тръгне оттук жив.
Кари угаси двигателя. Погледна неоновата табела върху някогашната промишлена сграда, където с раздалечени червени букви пишеше „Акер Брюге“. От току-що пристигналото корабче се изсипваха пътници.
— Наистина ли е безопасно за един полицейски директор да се среща с лица от криминалния контингент без подкрепление?
— Както казваше един мой приятел — Понтиус Пар си провери пистолета и го прибра в кобура на рамото, — без риск няма печалба.
— Звучи ми в стила на Симон. — Кари погледна часовника в горната част на кулата на кметството. Седем и десет.
— Позна — усмихна се Пар. — Знаеш ли, Адел, имам предчувствието, че днес ще бъде славен ден. Искам после да дойдеш с мен на пресконференцията. Директорът на полицията и младата полицайка — той премлясна, все едно дегустираше вкуса на фразата. — Да, според мен ще им хареса. — Отвори вратата на колата и слезе.