Кари бе принудена да подтичва, за да върви в крак с него по алеята за разходка.
— Е? — попита Кефас. — Сделката удовлетворява ли ви? Ще си получите взетото обратно, а Лофтхюс ще може да се движи свободно и ще духне от страната.
— А ти ще си лапнеш комисионничка за посредничеството при мирните преговори? — усмихна се исполинът.
— Точно така.
— Мм. — Близнака изгледа Симон, все едно търсеше нещо, но така и не можеше да го намери. — Бо, отвори куфарчетата.
Блондинът пристъпи напред. Опита се да вдигне металните закопчалки.
— Заключено е, шефе.
— Едно — изрече Сони с нежен, почти шепнещ глас. — Девет, девет, девет.
Блондинът завъртя металните цилиндърчета. Вдигна капака. Завъртя куфарчетата към шефа.
— Я виж ти. — Близнака взе едно пликче. — Една трета. А останалото къде е?
— На тайно място — отвърна Кефас.
— Естествено. Какъв е шифърът на куфарчето с парите?
— Същият — отвърна Лофтхюс.
— 1999. Годината, когато почина баща ти, нали?
Сони мълчеше.
— Разбрахме се, нали? — попита Кефас, усмихна се напрегнато и плесна с ръце. — А сега може ли да си вървим?
— Мислех да хапнем заедно — отвърна исполинът. — Обичате ли омар?
Никаква реакция.
Той въздъхна тежко.
— Честно казано, и аз не обичам. Но, знаете ли, въпреки това го ям. Защо? Защото това се очаква от човек с моето положение. — Мъжът разпери ръце и сакото се опъна по огромния му гръден кош. — Омар, хайвер, шампанско. Ферарита, бивши топмодели, които водят дела за имущество след развода. Самотата на яхтата, жегата на Сейшелите. Правим много неща, които всъщност не искаме, нали? Но просто съм длъжен да се обградя с лукс, за да поддържам висока мотивация. Не моята мотивация, а мотивацията на работещите за мен. Те трябва да виждат тези символи на успеха. На постигнатото от мен. И да си представят какво е възможно да постигнат, ако си вършат работата, нали? — Исполинът пъхна цигара между месестите си устни. Цигарата изглеждаше удивително малка на фона на голямата му глава. — Символите на успеха, разбира се, демонстрират пред конкурентите и враговете ми и с каква власт разполагам. Насилието и жестокостта също не са ми любими, но понякога са необходими, за да се поддържа висока мотивация. Мотивацията на хората да си плащат дълговете към мен. Мотивацията им да не ме саботират… — Запали цигарата със запалка с форма на пистолет. — Ще дам пример. Един мъж работеше за мен: преправяше оръжия. Оттегли се. Предпочете да ремонтира мотоциклети, вместо да произвежда оръжия. Приемам. Но не мога да приема да даде узи на човек, убил неколцина мои хора, и то при положение че знае за това.
Исполинът почука с показалец по стъклото на аквариума.
Сони Лофтхюс и Симон Кефас следяха пръста му с поглед. Лофтхюс подскочи на стола. Кефас само се взираше.
Белият камък с вълнуващите се нишки. Не беше камък. Блещукащото върху него не беше кристал. А златен зъб.
— Възможно е, разбира се, да изглежда прекалено жестоко за такова нещо да отрежеш главата на човек, но ако искаш да мотивираш хората от обкръжението ти да бъдат лоялни към теб, понякога се налага да използваш ефективни техники за въздействие. Положително ще се съгласите с мен, инспекторе.
— Моля?
Близнака наклони глава настрани и го огледа изпитателно.
— Проблеми със слуха ли имате, инспекторе?
Кефас премести поглед от аквариума върху Близнака.
— От възрастта е, боя се. Ако говорите мъничко по-високо, ще ме улесните.
— По-високо? — разсмя се Близнака, дръпна от цигарата и хвърли поглед към блондина. — Проверихте ли ги за подслушвателни устройства?
— Да, шефе. Както и целия ресторант.
— Значи започваш да оглушаваш, а, Кефас? Как ще я карате ти и жена ти? Как беше онзи израз… Слепият ще води глухия?
Огледа се с вдигната вежда и четиримата му лакеи избухнаха в дружен смях.
— Смеят се, защото се страхуват от мен. — Исполинът гледаше Сони. — Ти страхуваш ли се, момче?
Младежът мълчеше.
Кефас си погледна часовника.
Кари си погледна часовника. Седем и четиринайсет. Пар бе казал, че са го предупредили да е точен.
— Тук е. — Директорът посочи името върху фасадата, отиде до вратата на ресторанта, отвори я и кавалерски я задържа пред Кари.
При гардероба цареше мрак и тишина, но от помещенията по-нататък се чуваше глас.
Пар си извади пистолета от кобура на рамото и даде знак на Кари да направи същото. Тя знаеше за плъзналата мълва във връзка с представянето ѝ с пушката на улица „Енерхауг“ и затова бе предупредила директора колко, въпреки всичко, оскъден опит има в спецоперации. Но — обясни Пар — Симон настоял именно Кари — и никой друг — да придружава началника. Освен това, добави той, в девет от десет случая било напълно достатъчно да си покажеш полицейската значка. А ако я покажеш заедно с оръжие, това се оказвало достатъчно в деветдесет и девет от сто случая. И независимо от това сърцето на Кари блъскаше лудешки, докато крачеха бързо към ресторанта.