Влязоха и гласът мигом утихна.
— Полиция! — извика Пар и насочи пистолета си към двамата мъже до единствената заета маса.
Кари направи три крачки встрани и хвана на мушка по-високия. За миг настана пълна тишина, нарушавана само от гласа на Джони Кеш. От малка тонколона на стената, между бюфет и препарирана глава на дългорог бик, струеше парчето „Give Му Love To Rose“. Явно в ресторанта предлагаха стек от говеждо месо, а сутрин поднасяха и закуска. Двамата мъже до масата, облечени в сиви костюми, изгледаха изненадано Пар и Кари. Тя установи, че те не са единствените клиенти в светлото помещение: на една маса край прозореца към пристаните седеше възрастна двойка. Мъжът и жената изглеждаха, все едно получават едновременно инфаркт. „Объркали сме се — помисли си Кари. — Абсурд Симон да ни е повикал в този ресторант.“
По-дребният от двамата мъже избърса устата си със салфетка и подхвана:
— Благодаря, че дойдохте лично, господин директоре. Никой от нас не е въоръжен, уверявам ви, и няма лоши намерения.
— Кои сте вие? — избоботи Пар.
— Аз се казвам Ян Йоре и съм адвокат. Представлявам този господин, Ивер Ивершен-старши — посочи с широк жест по-високия мъж. Кари мигом съзря приликата с по-младия Ивершен.
— Какво правите тук?
— Същото като вас, предполагам.
— Дали? Обещаха да ми сервират престъпници за закуска.
— Няма да останете излъган, господин Пар.
— А би трябвало да се страхуваш — отбеляза исполинът.
Кимна на блондина. Той извади от колана си нож с дълго, тясно острие, пристъпи крачка напред, обхвана с ръка челото на Сони и опря ножа о врата му.
— Наистина ли си мислеше, че ми пука за дребната сумичка, която си гепил, Лофтхюс? Изобщо не ми я връщай. Обещах на Бо да те накълца на парченца, а на дрогата и парите, които няма да получа, гледам като на евтина инвестиция. Инвестиция в мотивация, нали разбираш? Естествено, има няколко начина да свършим тази работа, но ще те умъртвим най-безболезнено, ако ни кажеш къде си зарязал трупа на Сюлвестер, за да го погребем по християнски. Е?
Младежът преглътна, но продължи да мълчи.
Исполинът удари с юмрук по масата и чашите подскочиха.
— И ти ли не чуваш добре?
— Възможно е — ухили се блондинът. Лицето му се намираше съвсем близо до ухото на Лофтхюс. — Нашичкият Буда си е пъхнал тапи за спокоен сън.
Другите се разсмяха.
Близнака поклати мрачно глава, докато наместваше шифъра на другото куфарче.
— Заповядай, Бо, накълцай го.
Щрак — куфарчето се отвори, но вниманието на мъжете беше приковано в ножа на Бо и те не забелязаха как от куфарчето изпадна метална част и се търколи по каменния под.
— Умната ти майка е права за много неща, но по отношение на теб греши — обади се Симон. — Не е трябвало за нищо на света да оставя дяволско изчадие като теб да суче от гърдите ѝ.
— Какво по… — Близнака не довърши.
Хората му се обърнаха. В куфарчето, до пистолет и узи, лежеше маслиненозелен предмет, наподобяващ ръкохватка за велосипедно кормило.
Исполинът пак вдигна очи — тъкмо навреме, за да види как Симон Кефас смъква очилата върху очите си.
— Уговорих се със Симон Кефас да се срещна с вас в присъствието на моя клиент — обясни Ян Йоре, след като показа на Понтиус Пар документ за правоспособен адвокат. — Не ви ли е казал?
— Не — изръмжа Понтиус Пар.
По лицето му се изписа объркване и гняв.
Йоре и клиентът му се спогледаха.
— Означава ли, че не знаете за сделката?
— Каква сделка?
— За намаляване на присъдата.
Пар поклати глава.
— Симон Кефас ми обеща само да ми поднесе неколцина криминално проявени на тепсия. Ще ми обясните ли за какво става дума?
Йоре понечи да отговори, но Ивер Ивершен се наведе напред и прошепна нещо в ухото му. Йоре кимна, Ивершен пак седна на стола и затвори очи. „Изглежда напълно смазан — помисли си Кари. — Изтощен, обезкуражен.“
Йоре се прокашля.
— Главен инспектор Симон Кефас смята, че разполага с някои… ъъъ… доказателства срещу моя клиент и покойната му съпруга. Става дума за няколко имотни сделки с партньор на име Леви Тоу, по-известен с прякора Близнака.