„Тоу“ — повтори си наум Кари. Доста необичайно име. Беше го чула съвсем наскоро. Човек, с когото се бе запознала, носеше тази фамилия. Служител в Главното управление. Сигурно нищо и никакво съвпадение.
— Кефас, както твърди той, разполагал и с доказателства за — според него — убийство, поръчано от Агнете Ивершен. От уважение към скръбта на Ивершен-младши Кефас щял да се въздържи и да не огласява въпросните доказателства. Колкото до имотните сделки, моят клиент е готов да направи самопризнания и освен това при съдебен процес да свидетелства в съда срещу Тоу, по прякор Близнака. В замяна ще намалите присъдата му.
Понтиус Пар свали четириъгълните си очила и се зае да ги бърше с носна кърпичка. Кари се изненада колко по детски сини са очите му.
— Предположението ви звучи приемливо.
— Добре. — Йоре отвори папката, поставена върху съседния стол, извади един плик и го плъзна към директора на полицията. — Това са разпечатки с подробности за всички имотни трансакции, направени, за да бъдат изпрани парите на Леви Тоу. Ивершен е готов да даде показания и против Фредрик Ансгар, който, докато е работел в „Икономическа престъпност“, се е постарал никой да не се задълбочава във въпросните трансакции.
Пар взе плика и го опипа.
— Вътре има нещо твърдо.
— Флашка. Съдържа аудиофайл, който Симон Кефас е изпратил на моя клиент от телефона си. Инспекторът помоли да ви предоставим и този файл.
— Знаете ли какво представлява?
Йоре и Ивершен пак се спогледаха. Ивершен се прокашля:
— Звукозапис на един човек. Кефас каза, че ще го познаете по гласа.
— Ако искате да го прослушате още сега, нося компютър — предложи Йоре.
Отвореното куфарче. Оръжията. Маслиненозелената граната.
Главен инспектор Симон Кефас успя да стисне очи и да си запуши ушите. Ярка светлина лизна лицето му с огнен език, а трясъкът все едно го удари в корема.
Отвори очи, наведе се светкавично напред, грабна пистолета от куфарчето и се обърна. Блондинът все едно току-що бе погледнал в очите на горгоната Медуза. Продължаваше да стиска главата на Сони с една ръка, а в другата държеше ножа. Сега думите на младежа се потвърдиха: на челото на мутрата имаше кръст. Кръстче на мерник. Симон стреля и проследи как под русия перчем зейна дупка. Още докато блондинът падаше, Сони грабна узито. Симон му бе обяснил предварително, че ще разполагат с максимум две секунди, преди ступорът от гранатата да отмине. В хотелската стая в „Бисмарк“ бяха проиграли именно това: как грабват оръжията и стрелят. Естествено, нямаше начин да предвидят развоя на събитията в подробности. Непосредствено преди Близнака да отвори куфарчето и да се задейства шоковата граната, Симон беше сигурен, че всичко ще отиде по дяволите. Но когато видя как Сони натисна спусъка и направи пирует на един крак, разбра, че след днешния работен ден Близнака няма да се прибере вкъщи доволен. Куршумите летяха лъчеобразно от заекващото оръжие, запецнало на първата сричка. Двама от хората на Близнака вече бяха паднали. Третият успя да бръкне под якето си, но пороят от куршуми начерта пунктирана линия под гърдите му. Още миг се задържа прав, после коленете му приеха съобщението, че е мъртъв. Тогава Симон вече се беше обърнал към Близнака. И смаян се втренчи в празния стол. Как е възможно толкова голям човек да се движи толкова…
Видя го до аквариума, точно до летящата врата към кухнята.
Прицели се и бързо дръпна спусъка три пъти поред. Единият куршум жулна сакото на Близнака и счупи аквариума. За миг водата запази кубичната си форма, поддържана от навика или от неведоми сили, после обаче полетя към тях като зелена стена. Симон се опита да отскочи, но беше твърде късно. Настъпи омар и той изхрущя. Усети как коляното му поддава и се просна в цял ръст в приливната вълна. Вдигна глава. Близнака не се виждаше никакъв. Крилата на летящата врата към кухнята се люлееха и потракваха.
— Добре ли си? — попита Сони и му протегна ръка.
— Екстра съм — простена Симон, отклони предложението за помощ и се изправи сам. — Но ако Близнака се измъкне, ще изчезне завинаги.
Симон се втурна към вратата към кухнята, блъсна я с крак и нахълта с насочен напред пистолет. Лъхна го острата миризма на ресторантска кухня. Погледът му обходи плотове и печки в матов метал, редици от тигани, черпаци и готварски лопатки. Закачени под ниския таван, кухненските прибори препречваха видимостта. Симон се наведе и се огледа за сенки и движещи се предмети.