Той се прокрадна към изповедалнята и чу шепота на Сони:
— Всички земни и небесни богове те осеняват с милостта си и ти прощават греховете. Ще умреш, но душата на опростения грешник се възнася в рая. Амин.
Възцари се тишина.
Симон видя как пръстът на Сони обхваща плътно спусъка.
Прибра пистолета си в кобура на рамото. Не възнамеряваше да предприема каквото и да било. Сони щеше да произнесе присъдата си и да я приведе в изпълнение. А присъдата на Симон щеше да дойде по-късно.
— Да, убихме баща ти. — Гласът на Близнака звучеше слабо зад завесата. — Наложи се. Къртицата ми съобщи, че баща ти планирал да го очисти. Чуваш ли?
Сони мълчеше. Симон притаи дъх.
— Беше планирано да се случи още същата нощ, при останките от средновековната църква в Маридален. Според Къртицата полицията вече му била хванала дирите и било въпрос на време да го разкрият. Затова настоя да замаскираме убийството като самоубийство. Така полицаите щели да си помислят, че баща ти е бил Къртицата, и да спрат да му дишат във врата. Бях длъжен да защитя моя човек, нали разбираш?
Симон видя как Сони навлажни устни:
— И кой е той? Твоят човек? Къртицата?
— Не знам. Кълна се. Общувахме само по имейл.
— Значи така и няма да разбера. — Сони пак вдигна узито и сложи пръст на спусъка. — Готов ли си?
— Почакай! Няма смисъл да ме убиваш, Сони, така или иначе ще умра от кръвозагубата. Моля те само да ми позволиш да се сбогувам с близките си, преди да си отида. Оставих баща ти да напише за сбогом, че обича теб и майка ти. Ти няма ли да окажеш същата милост на мен, грешника?
Симон виждаше как бурно се повдигат гърдите на Сони. Мускулите на челюстите му играеха.
— Недей, Сони — настоя Кефас. — Не го прави. Той…
Младежът се обърна към него. В погледа му се бе появила мекота. Мекотата на Хелене. Вече беше свалил узито.
— Симон, той моли само за…
През пролуката между завесата и рамката на нишата Симон видя как ръката се раздвижи. Позлатена запалка пистолет. И Симон вече знаеше, че времето няма да му стигне нито да предупреди Сони, нито самият той, Симон, да реагира, да извади пистолета от кобура на рамото си. Времето няма да му стигне да даде на Елсе онова, което тя заслужава. Стоеше върху перилата на моста над Акершелва, а под него клокочеше водопад.
Симон се хвърли.
От живота се хвърли в магнетично въртящата се рулетка. За това не беше нужна нито интелигентност, нито смелост, само безразсъдството на осъдения, склонен да заложи на карта бъдеще, което не цени високо, защото знае, че има по-малко за губене от другите. Хвърли се презглава в отворената ниша, между Синът и надупчената дървена преграда. Чу изстрела. Усети ухапването, парализиращото ужилване от студ или жега, което разкъса тялото му на две, прекъсна връзките.
После дойде другият звук. От узито. Главата на Симон лежеше върху пода в нишата и той усещаше как по лицето му се сипе дъжд от дървени стърготини от преградата. Чу Близнака да крещи, вдигна глава и видя как престъпникът се измъква с олюляване от изповедалнята и тръгва, залитайки, между църковните скамейки. Куршумите налитаха върху гърба на сакото му с настървението на рояк разлютени пчели. Гилзите от узито — все още горещи — падаха върху Симон и пареха челото му. Близнака преобърна няколко скамейки от двете страни, свлече се на колене, но продължаваше да се движи. Отказваше да умре. Това противоречеше на всички представи за нормалност. Преди много години Симон бе установил, че майката на един от най-издирваните престъпници работи в Главното управление и е част от почистващия персонал. Повика я на разговор и първото, което тя каза за сина си, беше именно това: „Леви не е нормален.“ Като всяка майка, разбира се, тя го обичала, но още от самото си раждане я плашел с размерите си. Веднъж, разказа тя, довела малкия — на години, но не на тегло и ръст — Леви със себе си на работа, защото вкъщи нямало кой да го гледа. Той се загледал в отражението си в кофата с вода и казал, че там има някого, който прилича досущ на него. Поиграйте си заедно, предложила Сисел и отишла да изпразни поредното кошче. Когато се върнала, заварила момчето с глава, напъхана в кофата. Ритало отчаяно с крака във въздуха. Раменете му се били заклещили в кофата и ѝ се наложило да впрегне всичките си сили, за да го измъкне. Главата му била вир-вода, а лицето — съвсем синьо. Но вместо да се разплаче, както биха направили повечето деца, той се разсмял. И казал, че Близнака се оказал лош и се опитал да го убие. Понякога майката се питала откъде се е взело това дете. Почувствала се свободна едва в деня, когато синът ѝ се изнесъл.