— Всички земни и небесни богове те осеняват с милостта си и ти прощават…
Симон погледна капката кръв, току-що паднала от ризата на младежа върху пода. Протегна пръст към златисточервената повърхност. Видя как капката се вкопчи във върха на пръста му, вдигна го към устните си и затвори очи. Втренчи се в белия водопад. Във водата. Леденостудена прегръдка. Тишина, самота. И покой. Този път няма да изплува на повърхността.
В тишината след второто прослушване на записа Кари чу как птички чуруликат невъзмутимо пред полуотворения прозорец в дъното на ресторанта.
Директорът на полицията се взираше невярващо в компютъра.
— Разбрахме ли се? — попита Йоре.
— Разбрахме се — потвърди Пар.
Адвокат Ян Йоре издърпа флашката и я подаде на директора.
— Познахте ли по гласа кой е?
— Да. Казва се Арил Франк и на практика е човекът, който управлява Държавния затвор с повишена степен на сигурност. Адел, ще провериш ли дали сметката на Каймановите острови действително съществува? Ако Франк казва истината, се очертава чутовен скандал.
— Съжалявам — каза Йоре.
— Няма за какво. От години тая такива подозрения. Съвестен служител от Драмен наскоро ни предостави данни, които навеждат на предположението, че Лофтхюс е бил пуснат в отпуск от затвора, за да могат да го натопят за убийството на Ева Муршан. Досега кротувахме, защото искахме да съберем достатъчно солидни доказателства, преди да започнем производство срещу Франк, но с този запис вече разполагаме с предостатъчно боеприпаси. И последно, преди да си тръгнем…
— Да?
— Главен инспектор Кефас спомена ли защо иска да се срещнете с нас, а не с него? — поинтересува се Пар.
Ивершен и Йоре се спогледаха. Ивершен вдигна рамене:
— Имал други ангажименти, а единствено на вас двамата от колегите си гласувал стопроцентово доверие.
— Ясно. — Пар се изправи.
— Има още нещо… — Йоре посочи телефона си. — Моят клиент предостави името ми на главен инспектор Кефас и той се свърза с мен. Помоли ме да уредя формалностите около пътуването и заплащането във връзка с очна операция, насрочена за утре в клиника в Балтимор. Поех ангажимента. Току-що получих съобщение от нашата рецепционистка — осведомява ме, че преди час в кантората се отбила жена и оставила червен спортен сак. В сака имало значителна сума в брой. Интересува ме само дали полицията ще разследва случая.
Кари чу как птичите песни навън замлъкнаха. Замени ги далечен вой на сирени.
Пар се прокашля.
— Не виждам с какво тази информация има отношение към работата на полицията. А понеже възложителят на поръчката би следвало да се смята за ваш клиент, вие, доколкото знам, сте длъжен да пазите служебна тайна и нямате право да ми предоставяте повече информация, дори да ви поискам.
— Добре, значи разбирането ни по въпроса съвпада. — Йоре затвори папката.
Кари усети как телефонът ѝ вибрира в джоба, бързо стана, отдалечи се на няколко крачки от масата и извади апарата. От джоба ѝ изпадна и стъкленото топче и меко тупна на дървения под.
— Да, моля.
Тя гледаше топчето. Първо то сякаш се поколеба, несигурно дали да се движи, или да спре. После, след като се повъртя в кръг, бавно се търколи и нерешително пое на юг.
— Благодаря — заключи Кари и си прибра телефона в джоба.
Обърна се към Пар, който тъкмо ставаше.
— В рибен ресторант на име „Наутилус“ лежат четирима мъртъвци.
Началникът премига зад стъклата на очилата си четири пъти и Кари се запита дали това не е своего рода ритуал — по едно мигане за всеки нов труп в полицейския му окръг.
— Къде е това?
— Тук.
— Тук?
— На стотина метра от нас.
Погледът на Кари откри топчето.
— Ела.
Искаше ѝ се да притича и да го вдигне.
— Какво чакаш, Адел? Идвай!
Топчето се движеше и вече набираше скорост. Не действаше ли бързо, щеше да го изгуби.
— Идвам. — Тя забърза след Пар.
Полицейските сирени се бяха усилили. Воят ту се издигаше, ту спадаше, режеше въздуха като сърп.
Изскочиха навън, под бялата слънчева светлина, в многообещаващото утро, в синия град. Хукнаха и сутрешната навалица се разтвори пред тях. В полезрението на Кари мимолетно се мяркаха лица. И нещо в съзнанието ѝ реагира на едно от тях. Слънчеви очила и светъл сив костюм. Пар се бе насочил към пряката, където видяха да прииждат тичешком униформени полицаи. Кари спря, обърна се и видя как сивият костюм се качи на корабчето за Несодтанген, което тъкмо се отделяше от пристана. После хукна след Пар.