Тринайсета глава
— Слиза надолу! — извика рецепционистката на Симон и Кари, които седяха на кожен диван под гигантска картина, изобразяваща подобие на изгрев.
— Преди десет минути каза същото — прошепна Кари.
— Тук времето явно тече по друг начин — поклати глава Симон и пъхна пликче с тютюн за смучене под горната си устна. — Според теб колко струва тази картина? И защо е избрал точно нея?
— Държавната политика по закупуване на произведения на изкуството е просто скрита форма за подпомагане на посредствени художници — отбеляза Кари. — Купувачите не се интересуват какво виси по стените, стига да е в хармония с цвета на мебелите и да е поносимо за бюджета им.
Симон я изгледа косо.
— Звучиш, все едно декламираш предварително наизустени цитати. Някой казвал ли ти го е?
Кари се усмихна накриво.
— А на теб, че смученето на тютюн е лош заместител на пушенето? И е опасно за здравето. Сигурно съпругата ти те е натиснала да преминеш на тютюн за смучене, защото дрехите ѝ са се вмирисвали на цигарен дим.
Симон се засмя и поклати глава. Да не би въпросът за приноса на съпругата му как той да приема никотин да беше убягнал младежки му хумор?
— Добър опит, но грешиш. Съпругата ми ме помоли да спра да пуша, защото иска да живея възможно по-дълго с нея. Тя не знае, че смуча тютюн. Държа си кутиите в службата.
— Пусни ги да влязат, Ане! — прогърмя мощен глас.
Симон погледна към шлюза. Там униформен мъж с фуражка барабанеше с пръсти по металната врата, достойна за беларуски президент.
Симон се изправи.
— Пък после ще решим дали да ги пуснем да си ходят — добави Арил Франк.
От едва забележимото подбелване на очите на рецепционистката Симон се досети, че шегата е повече от изтъркана.
— Е, как се чувстваш обратно в канавката? — попита Франк, докато ги съпровождаше през шлюза към стълбите. — Нали беше в „Икономическа“. Ама и аз съм една склероза! Как можах да забравя, че те изритаха оттам.
Симон разтегна сухо устни в насилена усмивка.
— Пер Волан е посетил затворници в деня на смъртта си. Вярно ли е?
Франк отвори вратата към кабинета си.
— Волан беше затворнически свещеник. Вършил си е работата, предполагам. Ако искаш, ще проверя дневника с посещенията.
— Да, ако обичаш. И да разпиташ с кого е говорил.
— Уви, трудно ще се сдобия с такава информация.
— При всички случаи знаем със сигурност за един затворник, с когото Волан е разговарял във въпросния ден — обади се Кари.
— Така ли? — Франк седна зад бюрото — негов незаменим атрибут по време на цялата му кариера. Защо да се разхищават обществени средства? — Госпожице, бихте ли извадили две чаши от онзи шкаф, докато аз проверявам дневника с посещенията. Ако, разбира се, възнамерявате да се задържите дълго.
— Благодаря, но не консумирам кофеин — отвърна Кари. — Името на затворника е Сони Лофтхюс.
Франк я изгледа безизразно.
— Интересува ни дали е възможно да го посетим. — Симон се настани неканен на един стол и вдигна поглед към почервенялото лице на заместник-директора. — Ама и аз съм една склероза! Нали той избяга.
Симон долови опита на Франк да отговори, но го изпревари:
— Интригува ни най-вече защото краткото време, изминало между посещението на Волан в килията на Лофтхюс и бягството на последния, прави смъртта на свещеника още по-съмнителна.
Франк подръпна яката на ризата си.
— Откъде знаете за срещата между Волан и Лофтхюс?
— Всички полицейски доклади се съхраняват в общ информационен масив — поясни Кари, която все още стоеше права. — Въведох в търсачката „Пер Волан“ и открих името му във връзка с избягалия затворник. Показанията е дал затворник на име Густав Ровер.
— Той току-що излезе на свобода. Разпитаха го, защото непосредствено преди бягството се беше срещнал със Сони. Интересуваше ни дали Лофтхюс е споменал нещо, което да ни подскаже къде е възнамерявал да се укрие.
— Защо говориш в първо лице, множествено число? — повдигна прошарената си вежда Симон. — Строго погледнато, задължението да залавя бегълци има полицията, а не вие.
— Лофтхюс е мой затворник, Кефас.
— Ровер явно не е успял да ти помогне — отсъди Симон. — Но по време на разпита е казал, че на излизане от килията на Сони се е разминал с Пер Волан, с когото Лофтхюс навярно е имал уговорена среща.
— Е, и? — вдигна рамене Франк.
— Интересно ни е за какво ли са си говорилите двамата. И защо часове по-късно единият е убит, а другият побягва.