— Вероятно е чиста случайност.
— Не ми се вярва. Знаеш ли кой е Хюго Нестор, Франк? Наричат го и Украинеца.
— Чувал съм името му.
— Значи, знаеш. Нещо да навежда на мисълта, че Нестор има пръст в бягството?
— Как така да има пръст?
— Например, да е помогнал на Лофтхюс да избяга. Или да го кажем така: заплашил го е в затвора, Лофтхюс се е почувствал застрашен и е решил да избяга.
Франк забарабани с химикалка по бюрото. Изглежда, мислеше. С периферното си зрение Симон видя, че Кари си преглежда есемесите.
— Знам колко неистово се нуждаеш от успех, но напъните ти да съзреш протекцията на някоя едра риба няма да дадат резултат. Сони Лофтхюс избяга без чужда помощ.
— Ти да видиш. — Симон се облегна на стола и долепи върховете на пръстите си като колибка. — Наркоман аматьор бяга изцяло със собствени сили от самия Държавен затвор?
Франк се усмихна.
— Искаш ли да се обзаложим, че не е аматьор, Кефас? — Симон мълчеше и усмивката на Франк се разтегли още повече. — Ама и аз съм една склероза! Съвсем забравих, че ти вече не залагаш. Е, ела да ти покажа твоя аматьор.
— Това са записите от охранителните камери. — Франк посочи двайсет и четири инчовия компютърен екран. — Направени са, докато всички надзиратели в контролната зала лежат по очи върху пода, а Халден е отключил всички врати в затвора.
На екрана, разделен на шестнайсет правоъгълника — толкова бяха видеокамерите — вървяха записи от различни части на затвора, а в левия долен ъгъл на екрана часовник отброяваше времето.
— Ето го. — Франк посочи правоъгълник с кадри от коридор между килиите.
Симон и Кари видяха как човек в широка бяла риза до коленете излиза от една килия и се спуска сковано към камерата. „Бръснарят на този тип явно е по-некадърен и от моя — помисли си Симон. — Косата му е офъкана повече от нескопосано.“
Младежът изчезна от кадър. И се появи пак в обхвата на друга видеокамера.
— Тук Лофтхюс е в шлюза — поясни Франк. — А през това време Халден изнася реч пред надзирателите какво ще направи на семействата им, ако се опитат да го спрат. Особено интересно е какво се случва в служебната съблекалня.
Видяха как Лофтхюс влетява тичешком в помещение с гардеробчета, но вместо да продължи нататък, към следващата врата, свива наляво и се изгубва от кадър зад вътрешната редица гардеробчета. Франк припряно удари с пръст по клавиатурата и часовникът в долния ъгъл на екрана спря.
— Сони разбива вратата на гардеробчето на Сьоренсен, надзирател в болнични. Пъхва се вътре и прекарва там остатъка от нощта. На сутринта излиза и изчаква появата на други от персонала.
Франк постави курсора върху часа и въведе 07:20. После пусна записа с четири пъти по-висока скорост. На екрана забързано се движеха мъже в униформи. Едни влизаха, други излизаха от съблекалнята. Вратата непрекъснато се отваряше и затваряше. Беше невъзможно да забележиш някой конкретен. По някое време Франк натисна един клавиш и картината застина в стопкадър.
— Ето го — посочи Кари. — Онзи с палтото над униформата.
— С униформата и палтото на Сьоренсен — уточни Франк. — Излязъл е от скривалището си, преоблякъл се е, седнал е на пейката в съблекалнята и се е преструвал, че си връзва обувките, докато надзиратели са влизали и излизали. По време на предаването на смяната цари такава суматоха, че никой няма да обърне внимание на нов колега, който малко се е затуткал с връзките на обувките. Беглецът е изчакал сутрешната суетня да достигне своя пик и тогава е излязъл. В килията си е избръснал брадата, оттук-оттам си е подстригал косата и е натъпкал космите във възглавницата си. И никой не го е познал в новия му вид. Включително и аз…
С натискане на клавиш Арил Франк отново стартира записа, този път с нормална скорост. На кадрите се видя как младежът, в палто и униформа, се разминава на изхода с Франк и мъж със зализана назад коса и сив костюм.
— Охраната на пропуска не го ли е спряла?
Франк насочи вниманието им към долния десен ъгъл на екрана.
— Този запис е от камерата до охранителната кабина. Както виждате и сами, по време на смяната на наряда пропускаме автомобили и хора да преминават през пункта, без да проверяваме документи за самоличност, защото, ако се придържаме към обичайните мерки за сигурност, ще се образуват дълги опашки и времето за чакане ще се увеличи.
— Да, пък и напливът на неоторизирани лица, желаещи да влязат, сигурно е крайно ограничен — подхвърли Симон.