— Мога да ти намеря качествен и евтин хероин. Няма нужда да ходиш никъде.
Йони забеляза, че с фигурата в тъмното се случи нещо. И преди беше виждал как наркомани, озверели от абстиненция, се надрусват само при обещанието за дрога. Научни изследвания пък регистрирали промяна в центъра за удоволствие в човешкия мозък няколко секунди преди инжектирането на наркотика. Ако купеше хероин от Главатаря в 306-а, щеше да изкара четирийсет процента печалба, достатъчна да си купи три-четири пликчета със спийд. По-добре, отколкото пак да плячкосва из квартала.
— Не, благодаря. Ако искаш да спиш, ще изляза.
Гласът до прозореца беше толкова тих и нежен, че Йони недоумяваше как проряза нестихващата дандания в „Ила“: купони, писъци, музика, пазарлъци, търговия. Значи, момчето се интересува дали Йони ще спи. За да го пребърка. И да намери дрогата, която Йони си е залепил за бедрото.
— Аз никога не спя. Само си затварям очите. Чаткаш ли, мой човек?
— Ще изляза — кимна младежът.
Вратата се хлопна след врага по стая. Йони Пума стана. За две минути претърси шкафовете и горното легло. Нищо. Нито грамче. Този тип не беше пълен новобранец, щом носеше дрогата у себе си.
Маркус Енгсет примираше от страх.
— Шубе ли те е? — попита по-едрото от двете момчета пред него.
Маркус поклати глава и преглътна с мъка.
— Шубе те е, та пушек се вдига! Чак се потиш, тлъста свиня такава! Как само засмърдя!
— Ей сега ще се разциври — захили се другият.
Бяха към петнайсет-шестнайсет годишни. Или седемнайсет — Маркус не знаеше. Но едно му беше пределно ясно: много по-едри и по-силни са от него.
— Ще го вземем само за малко. — По-високият хвана кормилото на велосипеда му. — После ще ти го върнем.
— Някой ден — изкикоти се приятелят му.
Маркус погледна към прозорците на сградите по тихата улица. Черни, слепи стъкла. Обикновено не искаше хората да го забелязват. Предпочиташе да бъде невидим, докато се промъква през портата и отива до вратата на пустата жълта къща. Но сега му се искаше някъде горе да се отвори прозорец и глас на възрастен да извика на двамата дангалаци да се омитат. Да се връщат в „Тосен“, „Нюдален“ или друг квартал, сборище на все такива бабаити като тях. Цареше обаче тишина. Лятна тишина. Всички бяха в отпуск и другите деца по улицата бяха заминали я на почивка в планината, я на море, я на екскурзия в чужбина. Е, дори и да бяха тук, Маркус пак щеше да си играе сам. Но си е страшничко да си малък, когато наоколо няма други като теб.
По-високият издърпа кормилото от ръцете на Маркус. Той усети, че колкото и да мига, повече не може да сдържа сълзите си. За този велосипед майка му бе дала пари, достатъчни да заминат някъде през ваканцията.
— Тате е вкъщи. — Той посочи червената им къща на отсрещния тротоар, точно срещу жълтата, безлюдната, където беше влязъл преди малко.
— Ами извикай го, де. Какво чакаш?
Дангалакът седна предпазливо върху велосипеда и се размърда напред-назад. Изглеждаше недоволен от меките гуми.
— Тате! — извика Маркус, но и сам чу колко вяло и неубедително прозвуча.
„Героите“ се разкикотиха гръмко. Другият възседна багажника. Маркус видя колко малко остава гумата да се изхлузи от каплата.
— Май изобщо нямаш баща — подхвърли онзи и плю на земята. — Тръгвай, Херман!
— Опитвам се, ама ти ми пречиш.
— Аз? Глупости!
И тримата се обърнаха.
Зад велосипеда стоеше мъж. Държеше багажника. Повдигна задното колело, то се завъртя и двете момчета залитнаха напред. Слязоха припряно и погледнаха мъжа.
— Ама какво правиш, дявол да го вземе? — изръмжа по-високото.
Мъжът мълчеше, само го гледаше. Маркус забеляза колко странна е косата му. На тениската му имаше емблема на Армията на спасението, а по ръцете му под лактите личаха множество рани. Цареше такава тишина, че Маркус направо чуваше всички пойни птици в цял „Берг“. Май и другите две момчета бяха забелязали ръцете на мъжа.
— Искахме само да го вземем за малко, после щяхме да го върнем. — Гласът на по-високото момче придоби по-различно звучене, някак стеснено и пискливо.
— Заповядай, вземи го — побърза да добави другото. Мъжът продължи да ги гледа втренчено, без да обели дума. Даде знак на Маркус да хване велосипеда. Двете момчета се отдръпнаха.