Но вместо това той ѝ се усмихна, промърмори „привет“, седна през два реда седалки и се загледа замечтано през прозореца. Сякаш нищо не се беше случило. Боже господи, в какво сме се превърнали ние, хората? В жалка пасмина наплашени поплювковци, които нямат доблестта дори да се засрамят. Идеше ѝ и тя да плюе върху пода.
Седемнайсета глава
— И после ще ми разправят, че в Норвегия нямало хайлайф — отбеляза Симон Кефас и вдигна пред Кари Адел заградителната полицейска лента на бели и оранжеви райета.
Пред двойния гараж ги спря запъхтян униформен полицай с лъснало от пот чело. Показаха му служебните си карти, той свери снимките и помоли Симон да си свали слънчевите очила.
— Кой я е намерил? — попита Симон и примижа срещу яркото слънце.
— Домашните помощници. Пристигнали в дванайсет и веднага се обадили на спешния телефон.
— Свидетели, видели или чули нещо?
— Видели — не. Но съседката чула пукот. Помислила, че някой е спукал гума. Тук горе, на възвишението, не са свикнали да чуват оръжейни изстрели.
— Благодаря. — Симон пак си сложи очилата и поведе Кари по стълбите, където облечен в бял защитен костюм криминалист от групата за оглед проверяваше за отпечатъци по входната врата по старомодния начин — с черно-косместа четчица. Със знаменца бе очертана пътека, предназначена за движението на следователския екип при влизане и излизане от местопрестъплението. Трупът лежеше на кухненския под. През прозореца падаше слънчев лъч, плъзгаше се по каменния под и блещукаше в разлятата вода и в счупената ваза с маргаритки. Приклекнал до тялото костюмиран мъж разговаряше оживено със съдебен лекар, познат на Симон по физиономия.
— Прощавай — обади се Симон и костюмарят вдигна глава. Косата му лъщеше, напомадена със стилизиращ козметичен продукт, а грижливо подрязаните тесни бакенбарди му придаваха вид на италианец в очите на Симон. — Но ти кой си?
— Бих могъл да ти задам същия въпрос — отвърна мъжът, без дори да изиграе опит да се надигне.
Трийсет и две-три годишен, прецени Симон.
— Главен инспектор Кефас, отдел „Убийства“.
— Приятно ми е. Осмюн Бьорнста, старши инспектор в КРИПОС. Май не са те уведомили, че ние поемаме случая.
— Каза кой?
— Твоят началник.
— Началникът на криминалната полиция?
Костюмарят поклати глава и посочи тавана с пръст.
Симон се загледа в нокътя. Този тип явно ходеше на маникюр.
— Шефът на Главното управление?
Бьорнста кимна.
— Свързал се е с КРИПОС и е помолил незабавно да се отзовем на адреса.
— И защо?
— Сигурно е преценил, че за този случай така или иначе сте щели да поискате съдействие от нас.
— И вие щяхте — както сега — да се появите триумфално и да обсебите цялото разследване?
Осмюн Бьорнста се усмихна сухо.
— Виж, не аз вземам решенията. Но при молба към КРИПОС за съдействие във връзка с убийство винаги поставяме предварително условието ние да носим главната отговорност за разследването — и в тактически, и в технически план.
Симон кимна. Той, разбира се, знаеше, че това съвсем не е първият случай, при който функциите на КРИПОС и отдел „Убийства“ се дублират. Даваше си сметка и за друго: в момента най-разумното е да благодари покорно, задето ще разследва един случай по-малко, да се върне в кабинета си и да се съсредоточи върху делото „Пер Волан“.
— Така и така сме тук, да хвърлим един поглед — подметна Симон.
— Защо? — Бьорнста вече не криеше раздразнението си.
— Несъмнено държиш всичко под контрол, Бьорнста, но водя млада следователка; постъпи при нас наскоро. Ще ѝ бъде полезно да ѝ изнеса практически урок как се извършва оглед на местопрестъпление. Какво ще кажеш?
Следователят от КРИПОС погледна колебливо Кари. Вдигна рамене.
— Добре. — Симон приклекна.
Едва сега погледна трупа. До момента съзнателно го бе избягвал. Изчакваше подходящия момент да съсредоточи цялото си внимание върху мъртвото тяло. Удава ти се един-единствен шанс да си създадеш първо впечатление. Бялата престилка с почти правилния кървав кръг за миг му заприлича на японското знаме. С тази разлика, че слънцето не бе изгряло, а бе залязло за жената, втренчила в тавана безжизнено изцъклен поглед. Симон така и не бе успял да обръгне на тази гледка. Беше стигнал до извода, че тя продължава да го шокира заради комбинацията от човешко тяло и тотално обезчовечен поглед, заради отсъствието на живот. Човекът заприличва на неодушевен предмет. От колегите си научи името на жертвата — Агнете Ивершен. Сега установи, че е простреляна в гърдите. С един куршум — поне на пръв поглед. Огледа пръстите ѝ. Нямаше счупени нокти, нито други следи от борба. Върху лака на левия ѝ среден пръст забеляза резка, но не беше изключено да го е одраскала, докато е падала.