— Следи от взлом? — попита Симон и даде знак на съдебния лекар да обърне тялото.
Старши инспектор Бьорнста поклати глава.
— Вратата най-вероятно е била отключена, защото съпругът и синът на жертвата са потеглили за работа броени минути преди нещастието. По дръжката на вратата няма отпечатъци от пръсти.
— Никакви ли? — Симон плъзна поглед по ръба на кухненския плот.
— Никакви. Както виждаш, била е голяма чистофайница.
Симон огледа изходната рана на гърба на Агнете.
— Куршумът е излязъл. Явно е минал само през меки тъкани.
Съдебният лекар стисна устни и ги издаде напред, като същевременно вдигна рамене — резонно предположение, Симон.
— А къде е куршумът? — попита Кефас и вдигна поглед към стената над кухненския плот.
Осмюн Бьорнста неохотно посочи по-нависоко.
— Благодаря — кимна Симон. — Гилзата?
— Още не е намерена. — Бьорнста извади мобилен телефон с жълтеникав калъф.
— Ясно. И каква е първоначалната ви версия за случилото се?
— Версия? — усмихна се Бьорнста и допря телефона до ухото си. — Не е ли очевидно. Влязъл е крадец, застрелял е жертвата, грабнал е намерените бижута и е офейкал. Планиран обир, завършил с непланирано убийство. Навярно е оказала съпротива или се е развикала.
— И как според теб…
Бьорнста вдигна ръка, за да му подскаже, че отсреща са му вдигнали.
— Здрасти, аз съм. Ще ми съставиш ли списък на лица, лежали за грабеж, придружен с нанасяне на телесна повреда? Провери дали наши хора са ги засичали в Осло. Интересуват ме главно използвалите огнестрелно оръжие. Благодаря.
Пусна телефона в джоба на сакото си.
— Виж какво, чичо, тук ме чака доста работа, а и ти вече си имаш асистентка. Ще трябва да те помоля да…
— Разбира се. — Симон му изпрати най-широката си усмивка. — Но ако обещаем да не ви се пречкаме, може ли да огледаме самостоятелно?
Следователят от КРИПОС изгледа недоверчиво по-възрастния си колега.
— Няма да стъпваме извън обозначения периметър.
С великодушно кимване Бьорнста даде разрешение.
— Тук е намерил, каквото е търсел — установи Кари, когато застанаха пред леглото в спалнята, застлана с мокет.
Върху кувертюрата имаше чанта, отворено празно портмоне и празна кутия за бижута, облепена с кадифе.
— Възможно е — промърмори Симон, мина покрай едно знаменце и приклекна до леглото. — Трябва да е стоял приблизително тук, докато е изпразвал чантата и кутията за бижута, нали?
— Да — съдейки по разположението на предметите.
Симон огледа внимателно мокета. Понечи да се изправи, но застина и се наведе по-ниско.
— Какво има?
— Кръв — отговори той.
— Негова ли?
— Едва ли. Следата е продълговата и правоъгълна. Сигурно е отпечатък от подметка. Ако ти беше на мястото на крадеца, къде щеше да потърсиш сейфа?
Кари посочи гардероба.
— Съгласен — кимна Симон и отвори вратата на гардероба.
Сейфът се намираше на средния рафт и беше голям колкото микровълнова печка. Симон дръпна дръжката. Заключено.
— Освен ако крадецът не си е направил труда да заключи сейфа — нещо твърде невероятно, при положение че е изгубил доста време с кутията за бижута и портмонето, той не е докоснал сейфа. Ела да видим дали онези не са се разкарали от трупа.
На връщане към кухнята Симон се отби в банята. Излезе със смръщено чело.
— Какво има? — попита Кари.
— Знаеш ли, че във Франция на четирийсет души се пада една четка за зъби?
— Стар мит, стара статистика.
— Е, какво да очакваш от стар човек — вдигна рамене Симон. — Така или иначе, семейство Ивершен нямат нито една четка за зъби.
Влязоха в кухнята. Засега криминалистите бяха оставили Агнете сама и Симон имаше възможност необезпокояван да я обръща и обследва от всички страни. Пак разгледа ръцете ѝ, входната и изходната рана от куршума. Помоли Кари да застане изправена пред стъпалата на трупа с гръб към кухненския плот.
— Предварително ти се извинявам. — Симон застана отстрани до нея, постави върха на единия си показалец между малките ѝ гърди — на това място куршумът беше пронизал Агнете Ивершен, — а другия — между плешките ѝ — оттам куршумът бе излязъл от тялото на жертвата. Той поразмишлява върху разположението на двете точки една спрямо друга и плъзна поглед нагоре към дупката на стената. Наведе се, откъсна главицата на една маргаритка, опря коляно в кухненския плот, надигна се и пъхна стръкчето от цветето в дупката, издълбана от куршума. — Ела. — Той слезе от плота и тръгна по коридора към входната врата.