Пътьом спря до накриво висяща снимка. Наклони се към нея и посочи червено петънце по ръба на рамката.
— Кръв? — попита Кари.
— Лак за нокти. — Симон застана на еднакво разстояние от двете стени, изпъна лявата си ръка към снимката и погледна назад към тялото.
Продължи до вратата. Приклекна до прага. Надвеси се над бучица пръст, отбелязана със знаменце.
— Ей, не пипайте! — извика глас зад тях.
Вдигнаха глава.
— А, ти ли си, Симон! — Облечен в бяло мъж с рижа брада прокара пръст над мокрите си устни.
— Здрасти, Нилс. Отдавна не сме се виждали. Добре ли се отнасят към теб в КРИПОС?
— Да — вдигна рамене рижобрадият. — Но сигурно защото съм толкова стар и толкова изостанал, че ме съжаляват.
— А такъв ли си наистина?
— Ти как мислиш? — въздъхна криминалният експерт. — Сега важат само ДНК и компютърни програми, от които бъкел не разбирам. Не е като едно време.
— О, още не сме съвсем за изхвърляне. — Симон огледа топката на вратата. — Много поздрави на жена ти, Нилс.
Рижобрадият се закова.
— Все още нямам…
— Тогава на кучето.
— То умря, Симон.
— Е, остани със здраве. — Симон прекрачи прага. — Кари, преброй до три и започвай да крещиш, колкото ти глас държи. После излез на стълбите. Разбра ли?
Тя кимна. Симон затвори вратата.
Нилс поклати глава и се отдалечи. Кари се развика с цяло гърло.
— Пази се! — крещеше тя.
Така правеше и в съответствие с правилника, за да предупреди хора и животни, когато по изключение направеше удар „хук“ или „слайс“ на голф игрището.
После отвори вратата.
До най-долното стъпало стоеше Симон, прицелил се в нея с показалец.
— Отмести се — помоли той.
Тя изпълни молбата му. Той мръдна малко наляво и присви око.
— Тук е стоял — отсече и се прицели над показалеца.
После погледна стръкчето от маргаритката, забучено в стената.
Отиде до японския клен, разтвори клоните му и се наведе. Кари се досещаше какво търси той. Гилзата.
— Аха! — промърмори Симон, извади си мобилния телефон, приближи го до окото си и се чу дигитална симулация на щракване на фотоапарат.
После взе бучка пръст и я разтри между пръстите си. Качи се по стълбите и показа на Кари направената снимка.
— Отпечатък от обувка — установи тя.
— От обувката на убиеца — уточни той.
— Дали наистина?
— Става ли вече да прекратим учебното занятие, Кефас?
Обърнаха се. Бьорнста изглеждаше ядосан. Зад него стояха трима криминалисти, сред тях и брадатият Нилс.
— Ей сега приключваме. — Симон тръгна да влиза. — Исках само…
— А аз предлагам да приключите веднага — прекъсна го старши инспекторът и им препречи пътя, заставайки широко разкрачен със скръстени ръце. — В дупка от куршум видях втикнато цвете. Това е вече прекалено. Довиждане.
Симон вдигна рамене.
— Добре. Видяното до момента ни позволява да си направим доста изводи. Успех със залавянето на атентатора, колеги.
Бьорнста се изсмя.
— Ти какво, опитваш се да впечатлиш младата си ученичка с теории за атентат? — Обърна се към Кари. — Съжалявам, но реалността не е толкова вълнуваща, колкото я изкарва нашият ветеран. Това е поредното най-обикновено убийство заради грабеж.
— Грешиш.
Бьорнста сложи ръце на кръста си.
— Родителите ми ме научиха да уважавам по-възрастните. Отпускам ти десет секунди уважение. После чупката.
Един от криминалистите се изкикоти.
— Свестни родители — отбеляза Симон.
— Девет секунди.
— Съседката е чула изстрел.
— Е, и?
— Тук парцелите са обширни, а къщите — на голямо разстояние една от друга и с добра изолация. Изключено е съседите да чуят изстрел от вътрешността на къщата. Отвън обаче…
Бьорнста отметна глава назад, все едно се опитваше да погледне Симон от друг ъгъл.
— Накъде биеш?
— Госпожа Ивершен е висока колкото нашата Кари. При положение че е стояла изправена, когато са я простреляли, куршумът е влязъл тук — той посочи гърдите на Кари, — излязъл е оттук — посочи гърба — и се е забил в стената, където виждате стръкчето от маргаритка. Единствената възможност е убиецът да е стоял по-ниско от нея и двамата да са били далече от стената. С други думи, Агнете най-вероятно е стояла тук, където стоим сега ние с вас, а стрелецът — до най-долното стъпало, върху плочника. Затова съседката е чула изстрела. Не споделя обаче да е чула викове или звуци преди самия изстрел — тоест, липсват данни за оказан отпор или съпротива. Затова предполагам, че всичко се е случило много бързо.