Бьорнста неволно хвърли поглед към колегите си. Премести тежестта на другия си крак.
— И после я е извлачил в къщата, така ли?
— Не, според мен не я е влачил. Тя сама се е добрала заднешком до антрето.
— И кое те навежда на подобно предположение?
— Госпожа Ивершен действително е била много подредена — напълно си прав. Единственото, което виси накриво в къщата, е тази снимка. — Другите проследиха пръста на Симон. — Освен това по страната на рамката откъм вратата има следа от лак за нокти. Залитайки заднешком, тя си е ударила ръката в снимката. Това е и причината за резката по лака върху левия ѝ среден пръст.
Бьорнста поклати глава.
— Ако е била простреляна на прага и после, ранена, е влязла в къщата заднешком, в целия коридор щеше да има петна от кръв от изходната рана.
— И е имало. Но убиецът ги е избърсал — уточни Симон. — Както ти сам каза, по дръжката на вратата няма никакви отпечатъци от пръсти. Нито дори от семейството. Не защото по случайност Агнете Ивершен се е захванала с основно почистване на дома секунди след като съпругът и синът ѝ са потеглили, а защото убиецът не е искал да ни остави следи. А причината да е избърсал кръвта от пода според мен е, че е стъпил в кървава следа и се е опасявал да не остави отпечатъци от подметките си. След това е избърсал и подметките си.
— Нима? — Бьорнста продължаваше да стои с отметната назад глава, но усмивката му се постесни. — И всичко това го реши ей така, изведнъж?
— Дори да избършеш подметка, с която си стъпил върху кръв, няма как да изтриеш кръвта, попаднала в жлебовете на грайферите — Симон си погледна часовника. — И ако, да речем, стоиш в продължение на няколко минути върху дебел килим, тази кръв ще излезе, защото влакната на килима ще попаднат в жлебовете и ще се напоят с кръвта. В спалнята ще откриете продълговата четириъгълна кървава следа върху мокета. Твоят експерт по кръвни проби положително ще се съгласи с мен, Бьорнста.
В последвалата тишина Кари чу как полицейските служители спряха автомобил отвън на улицата. Разнесоха се възбудени гласове, единият на млад мъж. Съпругът и синът.
— Така или иначе — подхвана Бьорнста с престорена лекота, — откъде е стреляно по жертвата, няма съществено значение. Убийството е извършено с цел грабеж, а не на лична основа. Ако съдя по шума отвън, след малко ще се появят хора, които ще потвърдят липсата на бижута от кутията.
— Не казвам, че бижутата не са скъпи, но ако пристигна тук с цел грабеж, щях да накарам Агнете Ивершен да влезем вътре и да ми покаже къде държи истински скъпите предмети. Например, да ми издиктува комбинацията за сейфа. И най-тъпоумните крадци знаят, че в такива тузарски къщи задължително има сейф. А той какво прави? Застрелва я още на прага, тук, където съседите могат да чуят. Не защото се е паникьосал. Начинът, по който е заличил следите, показва колко е хладнокръвен. Не. Направил го е, защото предварително е планирал да не се бави в къщата и да си обере крушите много преди да пристигне полицията. Защото е възнамерявал да открадне няколко дреболии, не повече. Само колкото още неопитен следовател със свестни родители прибързано да заключи, че целта е била грабеж, и да не се престарава в търсенето на друг мотив. На същинския мотив.
В интерес на истината Симон се наслаждаваше на тишината и на внезапната червенина, обляла лицето на Бьорнста. Момчето си беше просто устроено, дума да няма. Но Симон Кефас не беше зъл. Колкото и усилия да му струваше, спести на младока заключителния си въпрос: „Какво ще кажеш да прекратим учебното занятие, Бьорнста?“. Защото нищо чудно с натрупването на опит един ден Осмюн Бьорнста да стане печен следовател. Респектът към по-можещия също се учи. А особено добре го усвояват старателните специалисти.
— Забавна теория, Кефас — отбеляза Бьорнста. — Ще я имам предвид. Но времето си върви и… — кратка усмивка — май е време и вие да направите същото, а?
— Защо не каза всичко на инспектора от КРИПОС? — попита Кари, докато Симон внимателно вземаше острите завои на спускане от възвишението Холменколен.
— Не го ли направих? — невинно попита той.
Подобна проява на чар от един застаряващ мъж естествено извика усмивка върху лицето на Кари.