Не с каменното изражение на млад пласьор, изгледал твърде много филми. А с усмивка. Както навремето, когато ходеше по турнета и се хранеше в луксозни ресторанти. Тогава сервитьорите се усмихваха на Йони и го питаха харесват ли му блюдата.
— На чисто — ухили се Коко.
Йони легна на леглото и затвори очи. Чуваше смеха на Коко дълго след като той и хората му затвориха вратата и се отдалечиха по коридора.
— Не си го слагай на сърцето — обади се младежът. Йони се опитваше да се изолира от гласа му, но въпреки това го чуваше. — На твое място и аз щях да се панирам.
„Но не си на мое място — помисли си Йони и усети, че сълзите продължават да се спотайват между гърлото и гърдите. И не знаеш какво е някога да си бил Йони Пума. И после да си престанал.“
— Да слезем в кафенето, а, Йони?
Работният кабинет се осветяваше единствено от екрана на настолния компютър. Само от открехнатата врата идваха звуци. Чуваше се тихо работещо радио от кухнята и как Елсе шета. Беше потомка на селски род: винаги имаше какво да се почисти, изпере, подреди, размести, засади, зашие, изпече. Работата никога не свършва. Независимо колко отметнеш днес, утре те чака пак толкова. Затова трябва да работиш с равномерно темпо, да не бързаш прекалено, за да не се преумориш. До Симон долиташе успокояващият звук на човек, който намира смисъл и щастие в заниманията си, звукът на спокоен пулс и удовлетворение. Донякъде ѝ завиждаше. Но се ослушваше и за друго; за несигурни, препъващи се стъпки и за падащи предмети. А случеше ли се, щеше да изчака. Да прецени по звуците дали Елсе се е справила със затруднението. Ако да, после нямаше да я пита какво е станало. Щеше да се преструва, че не е чул нищо.
Влезе в секретните файлове на отдел „Убийства“ и прочете докладите за Пер Волан. Кари беше изписала внушителен обем. Действаше много ефективно. Изчете страниците, но все пак му се стори, че нещо липсва. Дори най-бюрократичните, протоколни доклади не съумяват да скрият докрай жаркия интерес на ентусиазирания следовател. А докладите на Кари бяха достойни да послужат като христоматийни примери какъв трябва да е един полицейски доклад: обективен и безпристрастен. Никакви тенденциозни залитания, никаква проява на предубеденост у автора, почувствал се лично ангажиран със случая. Неутрален, студен изказ. Изчете докладите от разпитите на свидетели, за да провери дали няма да се появи някое интересно име сред хората, с които бе контактувал Пер Волан. Не се появи нито едно. Симон се втренчи в стената. В ума му изникнаха три думи. Нестор. Изстинал случай.
Въведе в Гугъл името „Агнете Ивершен“.
На екрана се изписаха водещи заглавия от първите страници на вестниците. „Видна агентка на недвижими имоти брутално убита“, „Застреляна и обрана в собствения ѝ дом“.
Кликна върху едно от тях. Цитираха изказване на старши инспектор Осмюн Бьорнста от пресконференцията на КРИПОС в квартал „Брюн“: „Разследващият екип на КРИПОС разкри, че макар Агнете Ивершен да е намерена в кухнята, тя най-вероятно е била застреляна на прага на входната врата.“ И по-надолу: „Някои данни насочват към версията за грабеж, но към настоящия момент не изключваме и други мотиви.“
Симон придвижи страницата надолу към по-старите вестникарски статии. Почти всички бяха от финансовата преса. Агнете Ивершен, дъщеря на имотен магнат в Осло, имаше магистърска степен по бизнес администрация от „Уортън“ във Филаделфия и сравнително млада бе поела управлението на имотното портфолио на баща си. След брака ѝ с Ивер Ивершен обаче, също икономист по професия, Агнете се бе оттеглила от бизнеса. Един от финансовите журналисти я описваше като вещ мениджър, като търговец на имоти с ефективен и доходоносен подход. Докато съпругът ѝ имал по-агресивен маниер, често извършвал покупки и продажби, свързани с по-висок риск, но и с по-високи печалби. В друга статия — отпреди две години — бяха публикували снимка на сина им, Ивер-младши, под заглавие „Милионерски наследник купонясва на Ибиса“. Загорял от слънцето, усмихнат, с бели зъби и червени очи заради блиц лампите, потен след танци, с бутилка шампанско в едната ръка и потна блондинка в другата. Отпреди три години: статия във финансов вестник. Ивер-старши се ръкува с общинския съветник по финансите в Осло по повод сделка, при която „Недвижими имоти «Ивершен»“ е купила общински сгради на стойност един милиард крони.
Симон чу как някой бутна вратата. Поднесоха му чаша димящ чай.
— Много ти е тъмно тук. — Елсе постави ръце на раменете му и започна да го масажира. Или просто се беше подпряла.