— Понякога ми домъчнява за колегите и за тръпката — излъга Фредрик. — Но тромавите процедури и бюрокрацията изобщо не ми липсват. И теб ли това те подтикна да напуснеш?
Бързо вдигна чашата към устата си и Симон не успя да прочете по лицето му дали наистина не е запознат с причината, или просто се преструва. Все пак служебните неволи на Симон започнаха непосредствено след като Фредрик обяви, че преминава в редиците на онези, които мнозина полицаи разглеждат като врагове, Фредрик дори беше един от работещите по случая. Е, не беше изключено вече да не общува с бившите си колеги.
— Нещо такова — отвърна Симон.
— Отдел „Убийства“ е друго нещо. Там се действа много по-експедитивно. — Фредрик хвърли престорено дискретен поглед към часовника си.
— Като каза експедитивно… поисках да поговорим, защото ми трябва заем. Парите са за съпругата ми. Нуждае се от операция на очите. Елсе, нали я помниш?
Фредрик, с пълна уста, издаде звук, който можеше да означава и да, и не. Симон го изчака да си сдъвче желираната хапка.
— Съжалявам, Симон, но ние съветваме нашите клиенти да инвестират в собствен капитал и в държавни ценни книжа, никога в отпускане на заеми на физически лица.
— Знам, но те моля, защото не мога да взема кредит по каналния ред.
Фредрик внимателно избърса ъгълчетата на устните си и остави салфетката върху чинията.
— Съжалявам, но не мога да ти помогна. Операция на очите, казваш? Звучи сериозно.
Сервитьорът се приближи, взе чинията на Фредрик, видя, че ястието на Симон стои недокоснато, и го погледна въпросително. Симон му направи знак да отнесе и неговата чиния.
— Не ти ли хареса? — попита Фредрик и поиска сметката с няколко думи, навярно на японски.
— Просто по принцип съм скептично настроен към безгръбначните животни. Изплъзват се прекалено лесно, ако ме разбираш. Не одобрявам разхищението, но точно това животно ми се струваше още живо, та реших да му удължа живота в бидона.
Фредрик се разсмя пресилено на шегата. Навярно изпитваше облекчение, задето сериозният разговор е приключил. Грабна сметката, щом я донесоха.
— Остави аз да… — подхвана Симон, но Фредрик вече беше пъхнал кредитната си карта в ПОС-терминала в ръката на сервитьора и набираше кода.
— Много ми беше приятно да се видим, но, уви, не успях да ти помогна — каза той, след като сервитьорът се оттегли.
Симон се досещаше колко му беше олекнало.
— Прочете ли вчера за убийството на Ивер Ивершен?
— Да, боже господи! — Фредрик поклати глава, свали си очилата и разтърка очи. — Той е наш клиент. Трагедия.
— Беше ти клиент още докато работеше в „Икономическа“.
— Моля?
— Беше заподозрян. Жалко, че ти и други с добро образование напуснахте. Ако бяхте останали в екипа, сигурно щяхме да избутаме и последния етап. Имотният бранш се нуждаеше от прочистване. Спомняш ли си колко единодушни бяхме по този въпрос ти и аз, Фредрик?
Бакман пак си сложи слънчевите очила.
— Когато човек си поставя толкова високи цели като теб, всичко е хазарт, Симон.
Симон кимна. Значи Фредрик знаеше защо Симон се е преместил в друг отдел.
— Като каза хазарт… Не съм кой знае колко умен и нямам икономическо образование, но докато преглеждам счетоводните документи на Ивершен, се чудя как компанията му изобщо е оцеляла. Бяха пълна скръб в купуването и продаването на имоти. Изненадващо често понасяха големи загуби.
— Да, но винаги са имали кадърно счетоводство.
— Благословено да е правото за пренасяне на данъчна загуба. През последните години, заради загуби от извършени продажби Ивершен почти не е плащал данъци за оперативната печалба.
— Боже, да не си се върнал в „Икономическа“?
— Паролата ми все още ми дава достъп до старите файлове. Снощи будувах до късно и четох на компютъра.
— Ясно. В приспадането на данъчната загуба няма нищо незаконно. Регламентирано е в закона за корпоративното облагане.
— Да. — Симон подпря брадичка на ръката си и погледна нагоре към синьото предобедно небе. — Но какво изобщо ти обяснявам. Нали точно ти проверяваше Ивершен. Навярно някой озлобен данъчен инспектор е убил съпругата му.
— Моля?
Симон се изсмя и стана.
— Не ме слушай какви ги бръщолевя, вече съм стар. Благодаря за обяда.
— Симон?
— Да?
— Не се настройвай прекалено оптимистично, но ще поразпитам кой би могъл да ти отпусне заем.