— Тогава защо сте тук, главен инспектор Кефас?
— Този модел маратонки вече не се произвежда, а влезлите в употреба се износват. Ако разгледате обаче снимката по-внимателно, ще забележите, че в заснетия отпечатък ясно личи рисунъкът на грайфера, все едно обувките са нови. Попитах в Армията на спасението и оттам ми обясниха, че през март тази година ви изпратили последната партида такива маратонки. И моят елементарен въпрос: раздавали ли сте от тази партида на нуждаещи се през пролетта. Интересува ме размер четирийсет и три.
— Отговорът, разбира се, е да.
— На кого…
— На много хора.
— Говорим за размер четирий…
— Четирийсет и три е най-често срещаният размер сред мъжете в западния свят. Също и сред мъжете с наркотични зависимости, както се оказва. Повече нито мога, нито искам да ви кажа.
Марта го погледна със здраво стиснати устни.
Полицаят въздъхна.
— Уважавам стремежа ви да сте солидарна с обитателите на приюта. Но тук не става въпрос за няколко грама спийд, а за разследване на жестоко убийство. Открих този отпечатък на мястото, където вчера е застреляна жена. Агнете Ивершен.
— Ивершен? — Марта пак се задъха. Странно. Психологът, който ѝ постави диагнозата compassion fatigue, я бе посъветвал да бъде особено бдителна към симптоми на психическо претоварване.
— Ивершен, да. — Старши инспектор Кефас леко наклони глава. — Престъплението беше широко отразено в медиите. Застреляли са я на стълбите пред дома ѝ…
— Да, да, попадна ми някакво заглавие. Но аз никога не чета такива новини. В работата си се сблъскваме с достатъчно трагедии. Ако разбирате.
— Разбирам. Та, жертвата се казва Агнете Ивершен, на четирийсет и девет, преди години професионално активна, понастоящем домакиня. Омъжена, с двайсетгодишен син. Председателка на местното сдружение за общо благо в жилищния район. Оказвала е значителна финансова подкрепа на Норвежкия туристически съюз. Най-вероятно се вписва в определението „опора на обществото“.
Марта се задави.
— Откъде знаете, че въпросният отпечатък е оставен именно от обувката на виновника?
— Не сме сто процента сигурни. Но открихме частичен отпечатък, пак от обувка, в спалнята на жертвата — изпъкналостите на грайфера са очертани с кръв. Съвпадението между двата отпечатъка е значително.
Марта продължаваше да кашля. Май нямаше да е зле да си запише час за преглед.
— Дори да помнех поименно на кого съм дала такива маратонки размер четирийсет и три, как щяхте да разберете кой точно чифт е стъпил на местопрестъплението?
— Не е сигурно, че ще успеем, но убиецът явно е стъпил в кръв, покапала от жертвата, и си е изцапал подметките. Ако след това не ги е измил, кръвта се е съсирила и има голяма вероятност остатъци от нея все още да се намират в жлебовете на грайфера.
— Ясно — кимна Марта.
Главен инспектор Кефас чакаше.
Тя стана.
— Но, опасявам се, не мога да ви бъда от особено голяма полза. Естествено, ще разпитам и колегите дали си спомнят на кого са давали въпросния размер.
Полицаят поседя още малко, сякаш за да ѝ даде възможност да преосмисли решението си. И да му предостави повече информация. После и той се изправи и ѝ връчи визитка.
— Благодаря, оценявам усилията ви. Можете да ми се обаждате по всяко време.
И си тръгна. Марта остана в стаята за срещи. Хапеше долната си устна.
Казала бе истината. Четирийсет и трети размер обувки наистина бе най-често срещаният при мъжете.
— Пускаме кепенците — обяви Кале.
Стана девет. Слънцето вече се скри зад стените на сградите покрай речния бряг. Той взе последните стотачки и ги пъхна в паласката, увесена на кръста му. Беше чувал, че в Санкт Петербург обирите на дилъри били толкова обичайни, че мафията изобретила метални паласки, които да се заваряват около кръста. Парите се пъхат през тесен процеп, а ключалката се отключва с код, известен само на наркобоса в сянка. Така се изключвала вероятността някой да изкопчи кода от дилърите чрез изтезания или дилърите да се изкушават да крадат от оборота. Дилърите носели металния придатък, докато спят, докато се хранят, докато се облекчават и докато правят секс. Кале сериозно обмисляше да прибегне до това решение. До гуша му беше дошло да кисне тук всяка вечер.
— Моля те!
Беше една от ония спаружени наркоманки, живи мощи. Кожата беше опъната върху черепа ѝ като на евреин в концентрационен лагер.