— Утре — отвърна Кале и тръгна.
— Нужно ми е!
— Свърши — излъга той и даде знак на Пелвис, сътрудника му, че приключват.
Жената се разплака. Кале не изпитваше съчувствие. Трябва да се научат, че магазинът затваря в девет; че няма смисъл да се мъкнат в девет и две. Той, разбира се, можеше да остане и до девет и девет, и до девет и петнайсет, и да продаде стока на клиентите, неуспели да съберат парите навреме. Но Кале държеше работата да не влошава качеството на живота му. Искаше краят на работното му време да е строго регламентиран. Оборотът му нямаше да намалее, защото бяха монополист на пазара за супербой. Жената щеше да ги чака отново утре сутринта.
Тя хвана ръката му, но той я отблъсна. Тя се олюля и падна на колене в тревата.
— Силен ден — отбеляза Пелвис, докато крачеха забързано по алеята. — Колко изкарахме според теб?
— Ти ми кажи — раздразнено му се сопна Кале.
На тези идиоти акълът им дори не стигаше да умножат броя продадени пликчета по цената. В наркобранша трудно се намира квалифицирана работна ръка.
Преди да свият по моста, Кале се обърна да провери да не би някой да ги следва. Правеше го автоматично, резултат от горчив опит какво е да си дилър с прекалено голяма сума у себе си, жертва на грабеж, която никога няма да се оплаче в полицията. Горчив опит от тих летен ден до реката. Тогава той, вместо да си държи очите отворени, задряма на една пейка. Носеше хероин за триста хиляди крони. Пласираше за Нестор. Когато се събуди, дрогата, естествено, я нямаше. На следващия ден Нестор отиде при него и му обясни, че баш шефът проявил великодушието да му предостави избор. Двата палеца — защото Кале си е вършил работата през пръсти. Или и двата клепача, защото е заспал. Кале избра клепачите. Двама мъже в костюми, единият в тъмен, другият в светъл, го държаха, докато Нестор изтегли клепачите му и ги изряза с противния си закривен арабски нож. После — пак по инструкции на баш шефа — даде на Кале пари за такси до болницата. Хирурзите обясниха, че за да възстановят клепачите му, им трябва кожа от друго място и бил късметлия, защото не е евреин и вече обрязан. Препуциумът най-много се доближавал до характеристиките на клепачната кожа. Предвид обстоятелствата операцията мина добре. На въпросите Кале обикновено отговаряше, че е изгубил клепачите си при инцидент с киселина, а кожа за присаждане взели от бедрото. От бедрото на донор, обясняваше Кале, ако го разпитваше жена, с която си е легнал, защото те често настояваха да им покаже белега. Четвърт евреин съм, добавяше той, ако тя вземеше да любопитства и за другото. Всъщност той дълго време беше убеден, че цялата история е добре опазена тайна, докато типът, който го наследи при Нестор, не го срещна в един бар. Дойде при него и на висок глас го попита дали когато сутрин си разтърква очите, не вони на сиренясал чеп. И се разкикоти шумно с приятелчетата си. Кале строши бутилката си от бира в масата и я заби в мутрата му. Извади я и пак я заби. Продължи така, докато не се увери, че нещастникът няма очи, които да търка сутрин.
На следващия ден Нестор отиде при Кале и му съобщи, че били докладвали на баш шефа и той му предлагал да го възстанови на предишната му длъжност — и защото тя вече била овакантена, и защото на шефа му допаднала дързостта на Кале. От този ден Кале не смееше дори да мигне, преди да се увери, че всичко е под контрол. Но в момента виждаше само отчаяната наркоманка на тревата и самотен бегач със суитшърт.
— Двеста бона? — предположи Пелвис.
Идиот.
След петнайсетминутен ход през източния център на Осло и по-съмнителните, но създаващи характерен облик на града улици в Стария град влязоха пред отворената порта на изоставена промишлена зона. Отчетът на оборота не би трябвало да отнеме повече от час. Освен Кале и Пелвис само Енок и Сюф продаваха спийд съответно до Лоса и по улица „Толбю“. После предстоеше да отворят новата партида, да я разредят и да я разфасоват в пликчета с еднократни дози. И чак тогава се прибираше вкъщи при Вера. Напоследък все му се цупеше. Обещаната екскурзия до Барселона бе пропаднала, защото през пролетта беше затрупан с работа покрай пласьорството, и за компенсация ѝ се зарече да я заведе в Лос Анджелис. Заради минали присъди обаче не получи виза. А Кале знаеше, че мадами от сорта на Вера нямат голямо търпение, но разполагат с много възможности. Трябваше да задоволява и сексуалния ѝ апетит, и материалните ѝ прищевки, непрекъснато да измисля нови и нови привлекателни предложения, които да разклаща изкусително пред алчните ѝ очи. А за това се иска и време, и енергия. И пари. А пари се изкарват с яко бачкане. Чувстваше се притиснат в проклето менгеме.