— Какво има? — попита Елсе.
— Не знам. — Той отключи входната врата. — Ще сложиш ли кафе? Ей сега идвам.
Остави я да влезе сама и тръгна обратно към улицата. Още с пристигането Симон забеляза колата, защото не беше на никой от съседите по улицата им. Нито на човек от близките преки. В Осло в лимузини се возят посланици, кралски особи и министри. Извън тях само един-единствен човек се разхожда из града със затъмнени стъкла и разполага с доволно голямо пространство за краката си и със собствен шофьор. Същият този шофьор сега слезе и отвори задната врата пред Симон.
Симон се наведе, но остана навън. Седналият в лимузината дребен мъж имаше валчесто, червендалесто лице — със загладен косъм, както често описват такива хора. Синият блейзър със златни копчета — любимо облекло сред норвежките финансисти, корабовладелци и сладникави певци на балади през осемдесетте — винаги караше Симон да се пита дали у норвежците не е дълбоко загнездена мечтата да бъдат морски капитани.
— Добър вечер, главен инспектор Кефас — поздрави дребният с висок, бодър глас.
— Какво правиш на моята улица, Нестор? Тук няма желаещи да купуват боклуците ти.
— Леле-мале. Все си същият решителен, войнствен полицай, а?
— Дай ми повод да те арестувам и ще го направя.
— Няма да се наложи, освен ако не е незаконно да помагаш на хора в беда. Защо не се качиш, та да поговорим на спокойствие, Кефас?
— Не виждам защо да го правя.
— И ти ли имаш проблеми със зрението?
Симон се взираше в Нестор. Къси ръце и набит, къс торс. И въпреки това под ръкавите на блейзера се подаваха златни ръкавели с формата на инициалите ХН. Той твърдеше, че бил украинец, но според досието му в полицията, бил роден и израснал във Флорьо като потомък на норвежки рибарски род. Носел името Хансен, преди да го смени, и не бил ходил никъде в чужбина за дълго, освен да учи икономика в шведския град Лунд. Още след първата година прекъснал. Един господ знаеше къде се е сдобил със странния си акцент, но определено не е било в Украйна.
— Питам се дали младата ти съпруга изобщо е разбрала кой коя роля играе във филма, Кефас. Сигурно поне ѝ е станало ясно, че Алън не играе, нали? Евреинът има толкова отвратителен, писклив глас. Съвсем нямам нищо против евреите като отделни личности. Просто смятам, че Хитлер е бил прав за тях като етнос. Същото важи и за славяните. Макар самият аз да съм източен славянин, си давам сметка колко е бил прав в твърдението си, че славяните са напълно неспособни да се самоорганизират. Говорим в общия случай, не за конкретни личности. Този Алън не беше ли и педофил?
В полицейската папка на Хюго Нестор пишеше също, че той е главна фигура в търговията с наркотици и в трафика на хора в града. Никога не е бил осъждан, нито подвеждан под отговорност, нито заподозрян. Беше прекалено умен и предпазлив, проклетият червей.
— Не знам, Нестор. Знам обаче друго: носят се слухове, че твои хора са пречукали затворническия свещеник. Пари ли ви дължеше?
Нестор се усмихна надменно.
— Не е ли под достойнството ти да разпространяваш слухове, Кефас? За разлика от твоите колеги ти поне държиш някакво ниво. Ако разполагаш с нещо повече от слухове, например надежден свидетел, съгласен да се яви в съда и да даде конкретни показания, вече щеше да си арестувал някого. Нали?
Хлъзгав плазмодий.
— Така или иначе, имам предложение за теб и съпругата ти. Оферта за бързи пари, които, да речем, биха стигнали за скъпо струваща очна операция.
Симон преглътна с мъка. Отговори, като сам чуваше колко е одрезгавял гласът му:
— Фредрик ли ти каза?
— Бившият ти колега от „Оргкрим“? Да кажем, че чух слухове за нуждата ти. Отивайки при него с такава молба, сигурно си се надявал тя да стигне и до моите уши, нали, Кефас? — Усмихна се. — Та… Имам решение, което според мен ще бъде изгодно и за двама ни. Е, да те осветля ли?
Симон хвана вратата на колата и видя, че Нестор машинално се отмести по-навътре, за да му направи повече място. Наложи си да диша спокойно, та гневът да не разтрепери прекалено гласните му струни:
— Продължавай да говориш, Нестор. Дай ми най-после повод да те арестувам.
Нестор повдигна въпросително вежда:
— И какъв ще е този повод, инспектор Кефас?
— Опит за подкуп на обществен служител.
— Подкуп? — Нестор се изсмя цвилещо. — Да го наречем бизнес предложение, Кефас. Ще видиш, че ще…
Симон не чу останалото, защото лимузината явно беше добре шумоизолирана и отвътре, и отвън. Вървеше, без да се обръща. Щеше му се да беше затръшнал вратата малко по-силно. Чу как шофьорът запали и гумите захрущяха по асфалта.