В един момент Кале отвори очи. Лежеше по гръб и се взираше в някакъв тип със суитшърт, жълти домакински ръкавици и пистолет, насочен право към него. Завъртя глава, но не видя другиго. Само Касиус, проснат до половината в стаята. От този ъгъл Кале виждаше как дулото на пистолета на Касиус стърчи под корема му.
— Какво искаш?
— Да отвориш сейфа. Остават ти седем секунди.
— Седем?
— Започнах да броя, преди да се съвземеш. Шест.
Кале се изправи. Виеше му се свят, ала се добра до сейфа.
— Пет.
Завъртя градуирания диск на шифровата ключалка.
— Четири.
Оставаше му още едно число. После сейфът щеше да се отвори и парите да заминат. Пари, които ще трябва да възстанови от собствения си джоб. Така диктуват правилата на играта.
— Три.
Кале се поколеба. Да можеше само да докопа пистолета под Касиус.
— Две.
Наистина ли щеше да стреля, или само блъфира?
— Едно.
Този тип бе убил двама души, без да му мигне окото. Колко му е да гръмне още един?
— Готово… — Отстъпи встрани. Нямаше сили да погледне купчинките банкноти и пликчета с дрога.
— Напъхай всичко тук — изкомандва мъжът и му подаде червен спортен сак.
Кале се подчини. Не действаше нито бавно, нито бързо. Просто прехвърли съдържанието на сейфа в сака, докато умът му броеше по инерция. Сто хиляди крони. Двеста хиляди…
Приключи, а онзи го накара да хвърли сака на пода пред него. Кале изпълни нареждането. И в същия момент в ума му се стрелна мисълта, че ако онзи ще го убива, ще стане сега. Тук. Този тип вече нямаше нужда от него. Той пристъпи две крачки към Касиус. Трябваше незабавно да издърпа пистолета.
— Ако се въздържиш, няма да те застрелям — обади се онзи.
Какво, по дяволите? Да не умее да чете мисли?
— Сложи си ръцете на главата и излез в коридора.
Кале се поколеба. Дали това можеше да означава, че възнамерява да го остави жив? Прекрачи Касиус.
— Застани плътно до стената с ръце над главата.
Кале изпълни командата. Завъртя глава. Онзи вече беше вдигнал пистолета на Пелвис и сега бе клекнал и мушнал ръка под туловището на Касиус, но без да откъсва очи от Кале. Измъкна и втория пистолет.
— Извади оня куршум от стената, ако обичаш — помоли мъжът и посочи.
Чак сега Кале се сети къде го е виждал. Покрай реката. Тичаше за здраве. Сигурно е използвал кроса за прикритие, за да ги следи. Кале вдигна глава, видя задницата на деформиран куршум, забит в мазилката. Ситните пръски кръв по стената водеха до мястото, откъдето бяха дошли: главата на Пелвис. Кале изстърга куршума с нокът. Явно не бе летял с висока скорост.
— Дай ми го. — Мъжът взе куршума със свободната си ръка. — А сега намери другия изстрелян от мен куршум и двете гилзи. Имаш трийсет секунди.
— Ами ако другият ти куршум е в Касиус?
— Не ми се вярва. Двайсет и девет.
— Погледни тая планина от лой, човече!
— Двайсет и осем.
Кале се хвърли на колене и започна да търси. По дяволите! Защо му се досвидя да купи по-силни крушки!
На „тринайсет“ беше открил четири от гилзите на Касиус и една на другия. На „седем“ бе намерил и втория изстрелян срещу тях куршум. Явно беше пронизал Касиус и бе излязъл навън, улучвайки металната врата, защото по нея личеше лека вдлъбнатина.
Онзи стигна до нула, а Кале още не бе намерил последната гилза.
Затвори очи. Усети как единият му, малко тесен клепач одраска очната ябълка, докато се молеше на Господ да изкара жив още един ден. Чу изстрел, но не почувства болка. Отвори очи и установи, че продължава да стои на четири крака на пода.
Онзи тип вдигна дулото на пистолета на Пелвис от тялото на Касиус.
Майчице мила. За да се подсигури, беше стрелял още веднъж по Касиус с пистолета на Пелвис! После отиде до Пелвис, постави пистолета над дупката от първия куршум, натамани ъгъла. И дръпна спусъка.
— Мамка му! — изкрещя Кале и чу плачливи нотки в гласа си.
Онзи тип пъхна двата чужди пистолета в червения сак и насочи своя към Кале:
— Ела. Ще се возим с асансьора.
Асансьорът. Парчетата стъкло. Трябваше да стане в асансьора. Да му види сметката там.
Влязоха в кабината и под светлината от коридора Кале видя парчетата стъкло на пода. Набеляза си едно продълговато, на вид идеално за целта му. Щом вратите се затворят, ще стане тъмно като в рог. Оттам насетне оставаше само да се наведе, да грабне стъклото и да го завърти с един отривист, непрекъснат, разсичащ замах. Нямаше друг начин…