Вратите се плъзнаха една към друга. Онзи тип втъкна пистолета в колана на панталона си. Идеално! Все още колиш кокошка. Притъмня. Кале се наведе, пръстите му напипаха стъклото. Изправи се. И внезапно се озова заклещен в здрава хватка.
Усещаше, че е хванат в клинч. Не можеше да помръдне дори пръста си. Опита да се откопчи, но все едно дръпна единия край на възел: вместо да се разхлаби, хватката се затегна още повече. Изпитваше адска болка в тила и ръцете. Парчето стъкло се изхлузи от ръката му. Приложената техника навярно бе от арсенала на бойните изкуства. Асансьорът потегли.
Вратите се плъзнаха настрани. Чуха нескончаемото басово думкане. Хватката се охлаби. Кале отвори уста, пое си въздух. Пистолетът пак се насочи към него, даде му знак да продължи нататък по коридора.
Онзи тип го въведе в празна репетиционна и му нареди да седне на пода с гръб към радиатора. Кале седеше неподвижно и се взираше в бас барабан с надпис „The Young Hopeless“, докато онзи го завързваше за радиатора с дълъг черен кабел. Нямаше смисъл да се съпротивлява. Явно човекът не възнамеряваше да го убива. Иначе досега Кале да е мъртъв. А колкото до парите и дрогата, ще ги възстанови. Е, ще се наложи, разбира се, да ги плати от джоба си, но в момента повече го тревожеше мисълта как ще се оправдае пред Вера, че в скоро време няма да ходят на шопинг тур в някой тузарски град. Онзи взе две китарени струни от пода и опъна по-дебелата около главата му над веждите, а по-тънката — над брадичката. Явно ги бе усукал и ги закрепи за радиатора отзад, защото Кале усети как металът от по-тънката струна се вряза в кожата му и натиска венеца на долната му челюст.
— Раздвижи глава — нареди мъжът.
Налагаше се да говори високо заради музиката от коридора. Кале се опита да размърда глава, но струните бяха прекалено стегнати.
— Добре.
Онзи постави вентилатора върху столчето пред бас барабана, включи го и го насочи срещу лицето на Кале. Кале затвори очи срещу въздушната струя и усети как потта му засъхва. Отвори очи. Онзи беше поставил един от еднокилограмовите пликове с неразреден супербойна стола пред вентилатора и беше вдигнал яката на суитшърта си пред носа и устата. Какво беше намислил, дявол да го вземе? После Кале видя продълговатото парче стъкло.
Сякаш ледена ръка стисна сърцето му в менгеме.
Знаеше какво предстои.
Онзи тип разпори найлона. Кале се мобилизира. Нащърбеното парче стъкло остави дълга резка в плика и след секунди въздухът се изпълни с бял прах. Нахлуваше в очите, в устата, в носа на Кале. Той затвори уста. В гърлото му напираше кашлица. Задави се, пак стисна устни. Усещаше горчивия вкус на праха, който се наслояваше върху лигавицата му, смъдеше и пареше. Активните вещества вече навлизаха в кръвообращението му.
Снимката на Пéле и на съпругата му беше закрепена върху арматурното табло отляво, между волана и вратата. Пéле плъзна пръст по гладката, омазнена повърхност.
Беше се върнал на стоянката в Стария град, но без полза. Цареше лятно затишие и заявките, изписващи се по екрана, идваха от далечни райони в града. И все пак имаше надежда. Видя човек току-що да излиза от портата на някогашен промишлен парцел. Крачеше припряно, решително и целеустремено. Приличаше на човек, който бърза да стигне някъде и иска час по-скоро да ангажира единственото такси на стоянката, преди лампичката на покрива да угасне и колата да потегли нанякъде. Внезапно обаче човекът спря и се наведе към стената на близката сграда. Изви гръб на дъга. Намираше се точно под улична лампа и Пéле видя как съдържанието на стомаха му плисна върху асфалта. От такива клиенти — мерси! Мъжът остана прегърбен, докато плюеше. На Пéле му се беше случвало неведнъж да изпада в същата ситуация. Само при гледката устата му се напълни с вкус на жлъчка. Мъжът си избърса устата с ръкава на суитшърта, изправи се, пак нарами сака и се отправи към Пéле. Едва когато се приближи съвсем, таксиметровият шофьор го позна: бе возил същия тип само преди час. Оня, дето нямаше достатъчно пари да го закара до приюта. Сега той даде знак на Пéле, че иска да се качи в таксито. Пéле натисна копчето за заключване на всички врати и свали прозореца само с няколко сантиметра. Изчака онзи да дръпне вратата и да разбере, че е заключено.
— Съжалявам, приятел, но този път ще ти откажа.
— Моля те.
Пéле го огледа. Мокри следи от сълзи набраздяваха бузите му. Кой знае какво му се е случило, но това не влизаше в работата на Пéле. Добре, навярно човекът беше преживял лична драма, ала в Осло няма да оцелееш като таксиметров шофьор, ако отваряш широко вратата пред проблемите на тоя и оня.